Р еставрацията и консервацията на Ларгото в центъра на София е почти завършена. Очаква се до Коледа посетителите да могат да видят окончателния вариант на проекта и да се разходят сред останките от древна Сердика. Разкопките до ЦУМ разкриха както жилищни, така и административни сгради.
Пред Vesti.bg ръководителят на екипа по консервация проф. Валентин Тодоров разказа, че се работи по имитативен начин. Целта е окончателният вариант на Ларгото да се доближава максимално до оригиналната структура на сградите. За това освен материалите, открити при разкопките, се налага и използването и на нови.
Работата на Ларгото предизвика много коментари и бурни реакции от страна на някои експерти и граждани, които нарекоха проекта бутафорен. Според професор Тодоров протестиращите са използвали прекалено силни квалификации, с които са успели да родят негативи и да внушат дори на специалисти, че Ларгото прилича на Диниленд и е бутафорно.
Проф. Тодоров обясни, че при консервацията задължително над оригиналната структура се прави т.нар. консервационен зид. Изгражда се и делителна линия, която стои между оригинала и новоизградената стена. Тя показва докъде се простира открито при разкопките, а над нея стои допълнителен нов зид. Той трябва да защити оригиналния от водата, слънцето и атмосферните влияния, които са пагубни за културното-историческото наследство.
Допълнително изградените пластове са т.нар. „жертвени“, които понасят въздействието на климата и целта им е да предпазят оригиналната структура. Освен това се подновяват и някои фуги, които трябва да скрепят материалите. Повечето камъни са намерени на място при разкопките, но фугите им отдавна са ерозирали.
Тухлите са нови, тъй като от обекта са останали много малко. Те са неустойчив материал и с времето до голяма степен са ерозирали. Находките обаче подсказват каква е била формата им и по какъв начин са били подредени. Това улеснява учените в реставрацията на обетка. Един от подовете на жилищна сграда например е керамичен и вече е възстановен.
„Някои хора смятат, че тези материали са нови, но те наистина са специални. Няма цимент, а се използват разтвори на хидравлична вар. Те са по-меки и по-нежни от цимента“, разказа проф. Тодоров. Проектът предвижда осветление на всяка една от разкритите сгради, както и озеленяване в района около ЦУМ. Сред руините ще има пътека за посетителите, както и информационни табели за всяка една от находките.
Реконструкцията на всеки обект на открито е особено трудна заради климатичните промени и температурните амплитуди, които унищожават паметниците на културата. Обикновено се изискват продължителни предварителни проучвания, едва след това се присъпва към реставрацията и консервацията. На по-късен етап е особено важна и поддръжката. "Целта е това, което е ракзрито, да бъде съхранено за максимален период от време", добави проф. Тодоров.
По думите на експерта, практиката в България не се различава особено от работата на учените в други европейски страни. Единствено някои северноевропейски народи предимно консервират, но не реставрират културно-историческото си наследство. При климатичните условия в България обаче това е невъзможно, убедени са учените.
