О деждите на Васил Левски, с които е служил и е ръкоположен като йеродякон Игнатий, са изложени в църквата "Свeта. София" до края на февруари. Това е храмът, покрай който той минава по пътя към бесилото – там, където днес е паметникът на Левски, разказа пред Vesti.bg Васил Василев, председател на общобългарския комитет, носещ името на Апостола на свободата.
Вижте снимки на одеждите на Дякона
Последните думи на Левски към изповядалия го поп Тодор са били: „Отче, поменувай ме като дякон Игнатий”, добави Василев.
Според него не е толкова важно
дали само Левски е носил тези дрехи -
дяконски стихар и орар, а това че те ни връщат към автентичния Левски – към човека, който през целия си живот спазва трите основни принципа на монашеството – безбрачието, непритежаване на материални блага и послушание. Те ни обясняват защо Левски е такава необикновена личност и ни се струва свръхчоовек, категоричен е Василев.
В Сопотския девически манастир "Свети Спас", където е замонашен Васил Иванов Кунчев, се пазят богослужебните одежди, носени и от други духовни лица. Те са изработени през първата половина на 19-и век в Русия и са
подарени на манастира от руски монаси и поклонници
които отсядат в обителта на път за Света гора.
Манастирът е опожарен по време на Освободителната война, но олтарът на църквата, където са били одеждите, оцелява. След възстановяването му манастирът става девически и монахините съхраняват одеждите като една от реликвите му.
В храма "Св. София" се съхранява и в момента е изложен кичур от косите на Дякона, дарен на 21 февруари 1970 г. от Бочо Христов Загорски, първи сестрин внук на Васил Левски.
