И ма достатъчно архивни документи, които показват, че интендантството на българските царе Фердинанд и Борис III е било държавна институция. Много от царските имоти са били на нейно име, а личните притежания на царете са ясно разграничени.
Това заяви пред NOVA адвокат Любомир Денев, защитавал държавата в спечеленото дело срещу царското семейство за двореца „Кричим”.
Нанков: Не сме се отказали от царските имоти
Мораториум върху царските имоти
Той обаче уточни, че „ако държавата реши, тя може да направи всичко.”
„Може да подари имот на някого, да му даде да го ползва при определени условия. Може и да национализира един имот. Въпросът е каква е волята й”, смята адвокатът.
Казусът с царските имоти се върна на общественото внимание през последните дни. Вчера работна група към правосъдното министерство излезе със становището, че въпросът трябва да се реши със закон.
Държавата е спечелила дела срещу бившия престолонаследник и премиер Симеон Сакскобургготски за „Кричим”, дворецът „Ситняково” и ловната хижа „Саръгьол”. Висящи са исковете за дворците „Врана” и „Царска Бистрица”, както и за царските гори в Рила.
Изброените имоти са върнати на Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза през 2002, след като 4 години по-рано парламентът е обявил за противоконституционна тяхната национализация през 1947.
През 2009 година обаче е приет мораториум, с който се забранява ползването на имотите, до приемането на специален закон за тях. Такъв закон няма, а Царят съди държавата в Европейския съд за правата на човека в Страсбург заради отнемането на правото му на собственост.
Едновременно с това обаче самата държава спечели някои от отделните си искове за имотите. Спекулациите през последните седмици са, че чрез приемането на закон или с извънсъдебно споразумение по висящите искове въпросът ще се уреди финално, а държавата се надява Сакскобургготски да спре делата в Страсбург.
Взимат Царска Бистрица от Симеон Сакскобургготски
Държавата взима втори имот от Симеон Сакскобургготски
Държавата си връща царския дворец "Ситняково"
Според адвокатът на царското семейство Ели Христова, въпросът е в ръцете на Народното събрание, което трябва да го реши законово.
Христова изтъкна, че и Министерският съвет може да предлага закони на парламента и в случая на Царските имоти това би било добре дошло, защото има „много голяма експертиза”.
„Възможно ли е да бъдат разбунени страстите? Това ще се случи неизбежно”, смята Христова.
„Доколкото разбрах министър-председателя Борисов е поставил така въпроса – има ли възможност да се постигне съгласие по него. Мисля, че при един по-внимателен анализ то ще бъде постигнато”, допълни царският адвокат.
Три са ключовите въпроси в случая с царските имоти,
смята Любомир Денев.
„Първият е вещноправният. Това е математика – имаш документи или нямаш документи. Не е трудно да се установи чия е собствеността върху даден имот”, заяви Денев.
По думите му „има достатъчно факти и данни, а и архивни документи”, с които се установява, че интендантството, обгрижвало царете Фердинанд и Борис, е било държавна институция.
Нотариалните актове за някои царски имоти са вадени на името на интендатството. Има обяснение защо това е било така, както и описи, ясно разграничаващи личната собственост на монарсите от държавната, обясни юристът.
Вторият са висящите дела. „Прави чест на защитата на семейство Сакскобургготски, което е поканило държавата на разговор. Всеки един въпрос може да завърши със съдебно решение или спогодба – това е допустим способ”, допълни Денев.
„Третият въпрос е политическият. Политически сделки с принципни въпроси няма основа да се правят. Достатъчно широки са възможностите за разбирателство. Но ако държавата реши, тя може да направи всичко. Може да подари имот на наякого, да му даде да го ползва при определени условия. Може и да национализира един имот. Въпросът е каква е волята й”, допълни адвокатът.
Той се съгласи с царския защитник Христова, че мораториумът за ползването на имотите от 2009г. е временно решение и няма как въпросът, решен в отменен закон, да остане неразрешен.
Това обаче няма общо с делата за отделните имоти и евентуална сделка по тях, където „държавата трябва да си даде ясна сметка какви са нейните интереси”, допълни юристът.
