Мораториум върху царските имоти

Парламентът наложи днес, по предложение на лидера на РЗС Яне Янев, мораториум върху царските имоти.

Отхвърлено бе предложение на депутат от левицата в тримесечен срок да бъде изготвен специален закон за тях.

Решението на депутатите предвижда да се спре разпореждането със земи и имоти, върнати или дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд I и Борис III.

"За" гласуваха 106 депутати, против бяха двама, а се въздържаха 13 народни представители.

В подкрепа на решението гласуваха депутатите от ГЕРБ, "Атака", Синята коалиция и независимите от разпадналата се група на Янев.

Двама депутати от ДПС гласуваха "против", а останалите от групата и представителите на "Коалиция за България" бяха "въздържали се".

Решението на парламента предвижда забрана за ново строителство в тези имоти, както и за продажба или замяна на сгради, поземлени имоти, земеделски земи, гори и движими вещи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на царските наследници.

Предвиденият мораториум ще действа до приемането на специален закон.

Лицата, които се намират във владение или държане на посочените имоти и вещи, са длъжни да полагат за тях грижата на добър стопанин, в противен случай носят отговорност за вреди, е записано в решението, което беше прието след спорове.

Вносителят Яне Янев се мотивира, че налагането на този мораториум цели да бъдат защитени държавните интереси, а в слуая имало имало наличие на тежък конфликт на интереси - в качеството си на министър председател Симеон Сакскобургготски е подписал решението за деактуване на публична държавна собственост в частна държавна собственост.

Лидерът на РЗС припомни, че казусът с царските имоти е възникнал в началото на 2002 г., след като Янев и негови колеги са внесли в прокуратурата сигнал, че Симеон Сакскобургготски неправомерно се опитва да извърши реституция, която не се базира на никакви законодателни права.

Според Янев проблемът с царските имоти е важен индикатор дали България ще се представи като изпълнител на европейските принципи на правораздаване.

Още преди началото на дискусията Мая Манолова от БСП поиска изслушване на министрите на благоустройството Росен Плевнелиев и на земеделието Мирослав Найденов, но предложението бе отхвърлено.

Зам.-председателят на парламентарната група на левицата Михаил Миков обяви, че те ще се въздържат при гласуването на това решение, защото няма яснота какви са спорните имоти, в един кюп се слагали и законно върнатите и незаконно придобитите имоти на наследниците.

Миков каза, че това решение ще има не само политически, но и правни последици. Ако се окаже че някой от тези имоти е придобит на законно основание, може да се заведат искове за вреди и пропуснати ползи, каза Миков.

Четин Казак от ДПС припомни, че в Конституцията и в Европейската конвенция за правата на човека има текстове, гарантиращи неприкосновеността на частната собственост.

Според него това решение може да даде основание да се сезира Конституционният съд, както и Европейският съд по правата на човека.

Лидерът на СДС Мартин Димитров заяви, че Синята коалиция и СДС ще подкрепят тези текстове, защото с този акт парламентът трябва да покаже, че никой не е над закона, има правила и те трябва да се спазват.

Той добави, че най-много съжалява, че Симеон Сакскобургготски не намери сили да върне имотите, за които стана ясно, че са му били върнати погрешка.

Царската реституция започна през 1999 г., веднага, след като Конституционният съд отмени закона за национализация от 40-те години. За седем години на Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза са върнати седем имота, а с осмия процедурата е спряна.

Миналия месец земеделският министър Мирослав Найденов внесе иск в Софийска окръжна прокуратура за обезщетяване на държавата с 5 млн. лв., каквато според експертите е оценката на изсечената дървесина от царските гори.

С днешното си решение

Народното събрание показа незачитане върховенството на закона

и грубо нарушаване на Конституцията на Република България, се казва в становище на секретариата на Симеон Сакскобургготски.

"Едно от най-значимите достижения на демокрацията е неприкосновеността на частната собственост, както и равните права и задължения на всички български граждани.

Тяхното потъпкване ни връща в един от най-мрачните периоди от нашата история, в който държавността бе изместена от един тоталитарен режим, чието категорично отхвърляне чествахме миналия месец.

Все по-осезаемо се натрапва изводът, че този измислен казус е продиктуван от реваншистки намерения и цели злепоставяне на царското семейство.

Това решение издава не юридически, а чисто политически и идеологически подбуди.

Нека не забравяме, че сме в XXI в., България е равноправен член на Европейския, а не на Съветския съюз и да не допуснем парламента да се превърне в така наречения "Народен съд" от 1946 г.", пише в становището.