„България води война против Македония, която не може да е „по-студена“. Заедно с цялата „интелигенция“, висшето ръководство на страната е мобилизирано с единствената цел – да докажат, че сме непросветени „българи“.
Наясно са, че или сега ще успеят да го постигнат, или всичките им скрити исторически замисли за македонците ще се изпарят“, пише за днешния брой на „Нова Македония“ македонският и югославски дипломат от кариерата Ристо Никовски. Материалът е представен от Агенция „Фокус” без редакторска намеса.
Капитулантският договор, който подписахме им дава право да доказват недоказуемото
и трябва да се признае, че е задължение на политиците да използват такива възможности. Точно така се отнася София. Те настояват с всички сили да си присвоят ключов дял от нашата история с единствената цел да ни убедят в нашия български произход. Символът на всичко това е, разбира се, личността на Гоце Делчев. Според тяхната идеология, той е голям „българин“, който се е борил за Македония, ама като за втора българска държава. Делчев няма други исторически заслуги за България, Ако, все пак, има, тогава и ние трябва да покажем разбиране.
Борисов за Македония: Да спрат да си играят с историята
Едва ли има по-голямо унижение от това да приемеш да преговаряш за историята си със съседните държави. Точно това прави нашата Македония и сега не трябва да се чудим какво се случва. С подписването на асиметричните договори с България и Гърция, Македония се постави в зависима позиция, като последиците от това могат да се окажат съдбоносни за оцеляването на македонския народ. Нашите некадърни политици ни уверяваха, че с тези договори са решени проблемите с тези държави и те стават наши приятели, което беше невиждана лъжа и жестока манипулация. Истината е, че тези вековни проблеми бяха само отворени и оставени на масата за бъдещата ни екзекуция. С договорите не беше решено абсолютно нищо в наша полза.
Сега се убеждаваме, че
агресията срещу Македония и от страна на Атина, но особено от София, никога не е била по-ясно изразена и по-опасна.
И двете са с откровени намерения да нанесат фатален удар на македонската национална идентичност. Смятат, че е дошъл моментът за окончателното затваряне на „македонския въпрос“.
Зоран Заев: Присвоявахме чужда история
Впрочем, София открито ни заяви, че Македония може да влезе в Съюза, но не и македонизма и по-точно – македонците. И докато се случва всичко това, нашите мъдро мълчат. А ако се обадят, хвърлят реплики в смисъл, че Делчев наистина се е декларирал като българин, но се борил за Македония! Демек, водата ври на 100 градуса, но затова пък правият ъгъл е 90. Така някак си беше шегата за този, който твърдял, че водата ври на 90 градуса.
Историческите комисии и с България, и с Гърция са факт и опасността от катастрофални последици от тяхната работа е съвсем реална за нас. Ако бяхме нормална държава с отговорни политици, сега поне щяха да се активират всички налични възможности, за да се помогне на нашите комисии да спасят каквото може. За съжаление, това е ерес за политиците, които, като носители на капитулацията, сега нямат очи да се борят за нашите интереси, които вече предадоха за нищо. Всъщност, въпросът е дали Академията, Институтът за национална история и подобните институции са получили нареждане от политиците да не ни защитават? Колко ли само „учени“ взимат заплата в института, а не сме чули нищо за техните „важни“ открития за нашата история. Сега, вместо всекидневно да излизат с факти и аргументи и за Гоце, и за всички други наши дейци (които неизбежно ще дойдат на ред в София), или да дават препоръки и предложения какво трябва да се оспорва – всички мълчат. Ако все пак правят нещо, обществеността трябва да знае, защото е крайно чувствителна. Или, както и навсякъде, и там голяма част са нечии деца, роднини, съседи...? Академията пък вече се доказа като безполезна за държавните и националните въпроси.
Македонският президент: Исторически факт е, че Гоце Делчев се е определял като българин
Тук ще се опитаме да прецизираме
една слаба точка на българската страна, която може да се използва като повод за наша инициатива.
От 1990 г. България празнува 3 март като национален празник. Това е денят, когато през 1878 година е подписан предварителният Санстефански мирен договор между Русия и Османската империя, която е загубила войната от 1877/1878 г. Този договор се нарича предварителен, защото никога не влиза в сила и е ревизиран след само три месеца, на 13 юни през същата 1878 г. на Берлинския конгрес.
Според руските замисли, в Сан Стефано е създадена Велика България, която обхваща почти цялата Македония, части от Сърбия (Пирот, Враня...), от Гърция (Северна Тракия и части от Източна Тракия) и Албания (Корча...). Според договора от Сан Стефано, България има над 170 хил. квадратни километра територия, докато днес тя е около 110 хил. Русия създава Велика България като васална държава, което беше против интересите на западните сили, които не приеха договора. Русия беше принудена да направи ревизия на споразумението и след това приложи договореното в Берлин. И албанците бяха недоволни от Санстефанския договор и като следствие от него формираха Призренската лига, чиято цел е Велика Албания. Много години преди 1990 г. София празнуваше 3 март като ден на освобождението, което също така е спорно в много отношения.
Изборът на София да празнува 3 март като национален празник на страната е дълбоко провокативен за всички съседни държави, особено за Македония.
Това открито символизира техните иредентистки аспирации към части от някои държави. Няма никакво основание, или оправдание, нещо, което е било предварително и въобще не е влязло в сила, да бъде използвано за национален празник от София.
Благодарение на „гръмогласността“ на София, която безспорно е приятелска, поне знаем, че са се запънали около Делчев. За комисиите с Гърция, обаче, освен няколко новини от Атина, както обикновено неблагоприятни за Македония, нашата общественост няма никаква идея какво работят и какви са безпринципните отстъпки, направени от наша страна.
Интересното е, че и Атина (индиректно, свързвайки ни с Албания), и София ни се заканват и с блокада на датата за преговори за членство в ЕС, докато и двете с нетърпение чакат да я получим, защото чрез тях ще могат да изстискат и малкото, което ни остана от македонската национална идентичност.
Един от основните уроци в дипломацията е, че отношенията със съседите са и най-важните, и най-трудните. Почти навсякъде е така, не само на Балканите. През вековете сме споделяли историческата съдба със съседите, в добро и лошо, във войни и сътрудничество. Най-често събитията на Балканите са били дирижирани от други сили, които са имали собствени интереси и за тази цел са изправяли една срещу друга страните от региона. Окупаторите и границите са се променяли, дори са се разменяли населения, народите са се смесвали по различни начини и всичко това е оставило дълбоки следи и последици, които е нормално да рефлектират още дълги години. Тези наследства винаги са голям товар, а решения се намират много трудно. Така е и на Балканите, и в Далечния Изток, така е в цяла Азия, Африка и Латинска Америка. В момента, например, има шест, седем гранични спора между САЩ и Канада, за които не се говори много.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
