С голямо мнозинство парламентът гласува на първо четене и трите законопроекта за промени в Закона за вероизповеданията.
Агенцията по вписванията отказа регистрация на „Българска православна старостилна църква“
Законопроектът на "Възраждане" получи 140 гласа в подкрепа (ГЕРБ-СДС, "Възраждане“, "БСП-Обединена левица“, "Демокрация за права и свободи“-ДПС, "Има такъв народ“, "Морал, единство, чест“ (МЕЧ), както и един глас от "Продължаваме промяната-Демократична България“. Против бяха 26 депутати от ПГ “ДПС-Ново начало“.
Главчев: Българската православна църква е една и е неделима
Законопроектът на ГЕРБ-СДС събра 176 гласа "за“ – ГЕРБ-СДС, "Възраждане“, "ДПС-Ново начало“, "БСП-Обединена левица“, "Демокрация за права и свободи“-ДПС, ИТН, МЕЧ, четирима депутати от ПП-ДБ. Въздържаха се трима народни представители от МЕЧ.
ГЕРБ предлага промени в Закона за вероизповеданията
Зад законопроекта на "БСП-Обединена левица“ застанаха 176 депутати – ГЕРБ-СДС, "Възраждане“, "ДПС-Ново начало“, "БСП-Обединена левица“, "Демокрация, права и свободи“-ДПС, ИТН, МЕЧ и двама от ПП-ДБ. Въздържа се един народен представител – от МЕЧ.
Повод за промените е решение от 16 декември 2024 г. на Върховния касационен съд, с което се вписва в публичния регистър на съда религиозна институция с наименование „Българска православна старостилна църква“.
От "Възраждане“ предлагат да се попречи на възможността за регистрация на повече от една православна църква като юридическо лице, която да използва в своето наименование названието “православна”. Цели се обезверяване и принизяване на нравствеността на обществото. Това дава отражение в други страни на обществения живот, посочват вносителите в мотивите си.
Законопроектът на ГЕРБ-СДС определя за единствен представител на традиционното за страната вероизповедание - източното православие, Българската православна църква (БПЦ)-Българска патриаршия (БП). Според проекта регистрираните вероизповедания могат свободно да определят своите наименования, но ясно трябва да се отличават от единствената признатата по закон православна църква, а именно БПЦ-БП. В преходните и заключителни разпоредби е предвидено заварените производства, които противоречат на чл. 10 ал. 1 от този закон, да се прекратят, а извършените регистрации на вероизповедания – да се заличат от Софийски градски съд по искане на дирекция "Вероизповедание“ към Министерския съвет или на прокурора. Искането до съда се отправя в 14-дневен срок от влизането в сила на закона, като съдът се произнася в едномесечен срок.
В чл.10 ал.1 от гласуваните промени е записано - традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния и живот. Единствен изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски.
"БСП-Обединена левица" предлага да се внесе яснота в текстове от закона. Става дума за регистриране на вероизповеданията, които са в противоречия със закона. Така ще се запази името на Българската православна църква (БПЦ) с това наименование, смятат от левицата.
Единственото изказване при откриване на дискусията беше на Хюсеин Хафъзов, който обяви, че неговата парламентарна група - "ДПС-Ново начало“, ще подкрепи някои от законопроектите. В случая обсъждаме статута, обстоятелствата и изпитанията на БПЦ. Тя е била преследвана, даже заличавана, но е съществувала духовно като стожер на вярата, посочи той. Не бива да допускаме това да се случва с една от най-важните и непреходни институции – БПЦ, посочи депутатът. Затова, по думите му, държавата със закон ще осигури важните условия за това. Аз като мюсюлманин и гражданин на тази страна не съм съгласен да се стига до разкол в БПЦ, заяви Хафъзов. Наш ред е всички заедно в тази зала да намерим начин на запазим достойнството на българските духовници и да заявим – не сте сами, призова той. Тук обсъждаме казуса като светски лица, като политици, загрижени за българската идентичност, продължи той. Аз не вярвам, че днес тя е поставена под заплаха, идентичността ще се съхрани, въпреки грешките, които допускаме със закони и административни актове, изтъкна депутатът.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
