Д епутатите приеха на първо четене промени в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), с които се въвежда мярката получателят по доставка да не заплаща стойността на същата, когато доставчикът не издаде касова бележка. Това стана с гласувания на първо четене законопроект за изменения и допълнения на ЗДДС. Текстовете бяха гласувани със 102 гласа „за“, 43 – „против“ и 21 – „въздържал се“. С гласуваните на първо четене текстове се запазва нулевата ставка ДДС за хляб и брашно и намалената 9-процентна ставка ДДС за ресторантьорите.
Разпоредбите предвиждат удължаване до 30 юни 2024 г. на срока за прилагане на нулева ставка на данъка за доставката на хляб и брашно, и удължаване до 31 декември 2024 г. на срока за прилагане на намалена ставка на ДДС за ресторантьорски и кетъринг услуги. В доклада на водещата Комисия по бюджет и финанси се посочва, че с текстовете се въвежда нов праг за регистрация в размер на 166 000 лв., с което се цели създаването на съвременен и опростен режим за малките предприятия в съответствие с директива на Европейския съюз.
Въвежда се задължение за лицата, извършващи в търговски обект ресторантьорски услуги, чиито продажби се управляват от софтуер, за тази дейност в обекта да използват само софтуер, включен в списъка в публичния електронен списък на софтуерите за управление на продажби в търговските обекти на НАП и да прилагат реда и изискванията към лицата, избрали да ползват софтуер, определен с Наредбата Н-18 от 13 декември 2006 г.
По време на дискусията от парламентарните групи на „Възраждане“ и „БСП за България“ няколко пъти поставиха въпроса за отсъствието на финансовия министър Асен Василев от пленарна зала.
Заместник-председателят на парламента Росица Кирова (ГЕРБ-СДС) посочи, че са се свързали с Министерство на финансите, от което очакват отговор. В хода на дискусията Павела Митова от „Има такъв народ“ (ИТН) отбеляза, че приходите от връщането на нормалната ДДС ставка за ресторантьорския бизнес ще бъдат приблизително 300 млн. лв. годишно и добави, че няма да подкрепят спорните мерки, които се предлагат.
Йордан Тодоров от „Възраждане“ отбеляза, че най-противоречива е мярката, свързана с незаплащането на услугата при неиздаване на касов бон. Борбата със сивата икономика трябва да бъде приоритет на данъчните служби. Не можем да очакваме хората и бизнесът да свършат тяхната работата, добави депутатът.
Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) обясни, че тук се касае за мярка, целяща изсветляване на икономиката. По думите му фокусът е върху ресторантьорския сектор, който работел изключително в сивата икономика и даде пример как при 100 лева сметка в ресторант, ресторантьорът можел да прибере този приход, без изобщо да го обяви пред фиска и без да плати данък печалба. Това е двойна кражба от всички нас, добави той. Според него мярката би имала огромен и най-вече възпитаващ ефект.
Христо Проданов от „БСП за България“ попита за специализирания софтуер, който в реално време да отчита продажбите на ресторантьорите. Всички търговски обекти имат връзка в реално време с НАП, и в момента това е така. Да не би с тези текстове за специализиран софтуер да се цели тук да създадем работа на определена фирма и определен софтуерен специалист – близък до управляващите от ПП-ДБ, попита Проданов. Като цяло БСП ще се въздържи от подкрепа на първо четене, защото има текстове, които ни притесняват. Не сме съгласни с предложението за неплащане на сметки, когато няма издадена касова бележка. Няма как да докажеш, че не са ти донесли касова бележка, каза той.
Божидар Божанов от ПП-ДБ отговори на Проданов. По думите на Божанов идеята на този тип софтуер е вече да се ползва задължително, а не както досега доброволно. Потвърждавам много обекти ползват този софтуер, целта е тук да стигнем до 100 % използване, добави депутатът.
Даниела Петкова, директор на дирекция в Министерство на финансите, обясни, че първоначално е било предложено връщане на ДДС ставката за ресторантьорите. По думите ѝ това би довело до приход от 309 млн. лв. във фиска. И сега считаме, че трябва да се върне стандартната ставка за ресторантьорските и кетъринг услугите, каза тя. По думите ѝ, за да бъде компенсирано оставането на намалената данъчна ставка за ресторантьорите, били възприети компенсаторни мерки за изсветляване, заложени в различни данъчни законопроекти. Като например всички заплати да бъдат плащани по банков път, да се ползват пос терминали, да се облагат бакшишите, въвеждане на патентен данък за юридически лица и единен софтуер одобрен от НАП. Всички търговски обекти имат дистанционна връзка с НАП, но не всички ползват този софтуер, обясни Петкова.
Йордан Цонев, заместник-председател на парламентарната група на ДПС посочи, че по данъчните закони Движението е гласувало с "въздържал се" в комисия, което било знак към управляващите, че не приемат една голяма част от "екзотичните мерки" за събираемост. Продължавам да твърдя като икономист, че тези отстъпки са грешна политика и не водят до нищо добро, заяви Цонев и поясни, че винаги е настоявал за единна ДДС ставка.
Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС заяви, че предложеният законопроект предвижда транспонирането на европейски директиви и мерки, които задължително трябва да бъдат приети. Петкова посочи, че не става ясно, как точно би действала мярката за неплащане на доставката при неиздаване на касов бон и попита как удостоверяваме, че едно лице не е издало фискален бон. По думите ѝ подобна мярка няма да заработи, ще създаде проблеми и конфликти и ще превърне гражданите в сътрудници на данъчната администрация. Подобна мярка смятаме, че няма да проработи и ние от ГЕРБ-СДС ще направим предложение между първо и второ четене, добави тя.
