Е сента на 2024 г. е по-хладна от есента на 2023 и 2022 г., но валежите средно за страната са едни от най-малките за последните 4 години, сочи справка на Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Метеорологични факти и явления
Средната сезонна температура през есента на 2024 г. (астрономическата есен започва с настъпването на есенното равноденствие на 22 септември 2024 г. и продължава до настъпването на зимното слънцестоене на 21 декември 2024 г., а метеорологичната есен е календарният тримесечен период от 1 септември до 30 ноември) е над климатичната норма. Средните температури на дневна база са над нормата през по-голямата част от септември и октомври, както и в началото на ноември. Относително студено е около средата на октомври и през по-голямата част от ноември. Най-високата измерена температура е 37,0 градуса по Целзий (°С) в гр. Дългопол, обл. Варна, на 3 септември и в гр. Раднево, обл. Стара Загора, на 4 септември. Най-ниската минимална температура в станция в населено място e минус 9,3 °С на 8 ноември в Самоков, а най-ниската температура, измерена на планински връх, е минус 16,4 °С на връх Мусала на 24 ноември.
Септември и октомври 2024 г. са по-хладни от 2023 г., а миналият месец е най-студеният ноември от 2012 г. насам
Сезонните количества валеж в по-голямата част от страната са под или около климатичната норма. Най-големи отрицателни отклонения се наблюдават в западната част на Горнотракийската низина и на Дунавската равнина, а най-големи положителни – в най-източните и най-западните райони на страната. Най-голямото измерено 24-часово количество валеж е 195 мм от дъжд в с. Граматиково, обл. Бургас, на 1 септември. От средата на октомври до средата на ноември има почти едномесечен безвалежен период. Септември и октомври 2024 г. са с повече валежи от септември и октомври 2023 г., но октомври 2024 г. остава един от най-сухите месеци октомври в България през 21-ви век. Ноември 2024 г. е с по-малко валежи от ноември 2023 г., но с повече валежи от много сухите месеци ноември на 2021 и 2020 г.
Значими метеорологични събития
На 10–11 септември от запад на изток над Балканите преминава циклон, формирал се над Северна Италия, в долина от север с доста по-хладна въздушна маса. На много места има краткотрайни валежи, в някои части от страната – интензивни и значителни по количество, особено в Родопите и в североизточните райони. Дневните температури се понижават чувствително, на места с повече от 10 градуса.
На 11 септември вследствие на интензивните валежи в североизточните райони са регистрирани наводнения. Във Варненско най-засегнат е гр. Белослав, където от калните порои са пострадали 52 домакинства. Най-голямата интензивност на валежа е 20 мм за 5 минути. В община Белослав е обявено частично бедствено положение. В гр. Каварна, област Добрич, 24-часовото количество валеж е 80 мм (л/кв.м). Нарушени са водоснабдяването и електрозахранването на части от града и околните села, наводнени са приземни етажи, нанесени са сериозни щети по плажната ивица и градската инфраструктура.
На 29–30 септември над страната преминава добре изразен студен атмосферен фронт. На 29 септември на много места от запад на изток превалява дъжд, в Централна България има гръмотевични бури и валежите са по-интензивни, до 10–20 мм. Вятърът се ориентира от запад-северозапад и се усилва, поривите достигат 15–20 м/сек, в Сливен – 24 м/сек. В северозападната част от страната температурите през целия ден са между 14 и 18 °С. В Югоизточна България, където до ранния следобед е слънчево, достигат 28–30 °С, но впоследствие бързо се понижават с 12–15 °С. През нощта срещу 30 и на 30 септември валежната зона се премества на изток и значителни валежи има в Североизточна България, а от запад спират. Над около 2000 м надморска височина има валежи от сняг.
През периода 3–7 октомври от Западна Европа към Централното Средиземноморие се спуска барична долина и се формира приземен вихър. В челната му част към страната се пренася топъл въздух от югозапад. Преобладава слънчево време с южен вятър, температурите се повишават. Впоследствие циклонът се премества на североизток през Балканите към Черно море. В цялата страна от запад на изток има валежи, а температурите се понижават значително.
През периода 13–20 октомври Балканският полуостров е под комбинираното влияние на висок баричен гребен от запад и долина от североизток. През първите дни времето е предимно слънчево, сутрин на отделни места в низините и котловините с намалена видимост, вятърът е слаб от северозапад. Температурите са около климатичните норми. В средата на периода с обръщане на вятъра от североизток започва застудяване. Температурите се понижават значително и в цялата страна са по-ниски от климатичните норми.
На 20–21 ноември във височина Балканите са в предната част на барична долина, с пренос на въздушни маси от югозапад. В приземния слой през северозападните райони от полуострова преминава средиземноморски циклон. В Източна България и северно от планините значително се усилва юг-югозападният вятър, който се проявява и като фьон. Вечерта и през нощта срещу 21 ноември и през деня преминава студен атмосферен фронт. Има валежи от дъжд, които с понижението на температурите в Предбалкана преминават в сняг.
На 20 и 21 ноември от бурни ветрове в Северна България са нанесени материални щети в областите Монтана и Враца. Временно е спряно движението в пристанище Русе и по Дунав мост.
На 22–23 ноември Балканският полуостров попада в предната част на нова барична долина във височина. Отново се усилва югозападният вятър и по северните склонове се проявява като фьон. Привечер и през нощта срещу 23 ноември от северозапад на югоизток преминава студен атмосферен фронт. Има краткотрайни валежи от дъжд, които по високите полета и в Предбалкана отново преминават в сняг.
На 29–30 ноември през страната преминава студен атмосферен фронт, а южно от България се формира плитък средиземноморски циклон. На много места в Западна и Централна България има валежи от дъжд. С понижението на температурите в Предбалкана и по високите полета дъждът преминава в сняг.
На 30 ноември вечерта от силен вятър са нанесени щети по сгради в източните квартали на гр. Перник, има прекършени дървета.
Агрометеорологични условия
През септември агрометеорологичните условия се определят от необичайно топло време за края на лятото и началото на есента. В края на месеца настъпва понижение на температурите и рязка промяна в агрометеорологичните условия. Във високите полета на Западна България има условия за образуване на слани. Хладното и влажно време в края на първия есенен месец повишава риска за развитие на патогени, причиняващи гниене по неприбраната зеленчукова и плодова реколта.
Вследствие на липсата на валежи през втората половина на октомври и високите температури проявите на агрометеорологичната суша в края на месеца стават още по-сериозни. През този период лимитиращ фактор за развитието на засетите есенници в по-голямата част от полските райони е дефицитът на почвена влага. В края на октомври при зимните житни култури преобладава фаза поникване.
През първото десетдневие на ноември сушата продължава и това е причина за закъснение на сеитбата на зимните житни култури. Вследствие на недостига на почвена влага поникването на засетите есенни посеви протича неравномерно.
Валежите през третото десетдневие на ноември са от изключително важно значение за оцеляването на част от покълналите късно засети посеви в Южна България. В края на месеца при пшеницата преобладават посевите в начален стадий на развитие – поникване и начало на листообразуване По-напреднали в развитието си са зимните житни култури на места в Дунавската равнина и в част от източните райони, където са във фаза трети лист и начало на фаза братене. В тези райони влагата в началото на есенната вегетация на културите не е лимитиращ фактор. Различията във фенологичното състояние на зимните житни култури са вследствие на продължителното есенно засушаване и закъснелите сеитби.
Хидрологични факти
За тримесечния есенен период общият обем на речния отток в страната е 1132 млн. м3. Стойността му е с 31% по-малко спрямо същия период на 2023 година.
През трите месеца водните количества на реките в страната са под съответните месечни норми. В резултат от работата на хидротехнически съоръжения над нормите за септември са били реките Огоста в долното течение и Въча при гр. Девин, а над нормата за октомври – р. Огоста в долното течение. През септември и октомври р. Факийска в района на хидрометричната станция при с. Зидарово е пресъхнала.
В резултат от валежи по-съществени повишения на речните нива в страната са регистрирани в началото на септември във водосборите на южните черноморски реки – с 93 см на р. Велека при с. Граматиково, и в периода 5–7 октомври на р. Искър – със 102 см при гр. Нови Искър. През отделни дни от сезона при някои измервателни пунктове са регистрирани и краткотрайни, незначителни повишения на речните нива вследствие на паднали валежи.
Подробна прогноза за времето можете да намерите в Sinoptik.bg
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
криза, която тихо расте" />
