К онфедерацията на работодателите и индустриалците в България се обяви против ново увеличение на максималния осигурителен доход и настоя той да бъде замразен през 2027 г. Според изпълнителния директор на КРИБ д-р Боян Митракиев честите промени създават непредвидима среда за бизнеса и могат да отблъснат инвестиции именно в секторите с висока добавена стойност.
КРИБ е против ново увеличение на максималния осигурителен доход през 2027 г.
В ефира на NOVA той заяви, че основният проблем на държавния бюджет не е в приходите, а в прекомерните и неефективни разходи.
В първоначалните разчети за Бюджет 2027 се предвижда максималният осигурителен доход да нарасне от 2300 на 2400 евро. Това идва, само няколко месеца след като от 1 август прагът беше увеличен от 2100 на 2300 евро. По данни, цитирани от работодателската организация, последната промяна засяга около 310 000 души, голяма част от които работят в софтуерния сектор, роботиката, високотехнологичната индустрия и добива и проучването на подземни богатства.
Според Митракиев проблемът не е единствено в размера на допълнителната тежест, а в липсата на предвидимост за компаниите. „Той се вдигна по средата на тази година, за което предупредихме, че е изключително негативен акт върху икономиката. И отново прекалено бързо се случва“, коментира изпълнителният директор на КРИБ.
По-високи осигуровки и повече разходи: ще издържи ли бюджетът
По думите му подобни решения са особено проблемни за международните компании, чиито български подразделения изготвят предварително бюджетите си. Когато държавата промени условията в движение, местните мениджъри могат да загубят позиции в конкуренцията с подразделенията на същите компании в други държави.
Митракиев даде и конкретен пример от свой разговор с международна компания, която според него е обмисляла значително разширяване на дейността си у нас. „Преди два месеца планираха да увеличат бройките си с между 400 и 500 души в България. Но само заради непредвиденото вдигане на максималния осигурителен праг по средата на годината тези бройки са отишли в Индия“, заяви той.
Според него случаят показва, че въпросът не е толкова в конкретната сума, която бизнесът трябва да плати допълнително, колкото в сигнала към инвеститорите. „Тук не е толкова важен ударът като число. Важно е какъв сигнал даваме за България като предвидима инвестиционна дестинация и как ще развиваме високотехнологичните индустрии“, посочи Митракиев.
Кирил Домусчиев: Ако политиците и синдикатите не се вразумят, ни чака дежавю на кризата от 2009 г.
- КРИБ: България има разходен, а не приходен проблем
На аргумента, че при висок бюджетен дефицит държавата трябва не само да намалява разходите, но и да търси повече приходи, представителят на работодателите отговори, че приходната част се развива с добри темпове.
- Позиция на КРИБ по Бюджет 2026
„Истинският проблем е в разходите. Тази година ще похарчим около 46% от БВП. Това е ниво на държави като Дания и Норвегия, а българската икономика определено не е толкова развита“, каза Митракиев.
Според него бюджетните приходи са около 39-40% от БВП и затова усилията трябва да бъдат насочени преди всичко към реформи в разходната част. Като възможни области той посочи неефективни социални плащания, част от капиталовите разходи и разходите за публичния сектор.
„Математиката не излиза“: КРИБ излезе с предложения за Бюджет 2026 пред НСТС
Митракиев коментира и влиянието на изкуствения интелект върху пазара на труда. По думите му новите технологии вече позволяват на по-малки екипи да вършат работа, за която доскоро са били необходими повече служители. „Оказва се, че 100 човека с новите инструменти могат да работят като 150. Тогава защо една компания да отвори още 50 работни места, особено при непредвидима среда?“, попита той.
Заради тези рискове КРИБ предлага максималният осигурителен доход да бъде замразен през 2027 г. до провеждането на разходни реформи и трайното намаляване на бюджетния дефицит под 3%.
- Работодателите искат повече публично-частни партньорства
Според Митракиев инвестициите не трябва да се разглеждат единствено като разход на държавата. България може да привлече значителен частен капитал чрез концесии и публично-частни партньорства в инфраструктурата, пристанищата, летищата, минния сектор и добива на подземни богатства. „Можем да реализираме милиарди, вероятно поне 2 млрд. евро инвестиции годишно, без изобщо да ангажираме държавния бюджет“, заяви той.
Като пример посочи концесията на Летище София, където според него частният оператор реализира инвестиции за стотици милиони без пряко финансиране от държавния бюджет.
КРИБ отговори на КНСБ за кръглата маса по данъчно-осигурителни въпроси
- КРИБ иска по-дълбока реформа на публичния сектор
По повод плановете държавните ведомства да намалят разходите си за възнаграждения с 10%, Митракиев заяви, че подобна стъпка би довела до икономии, но според работодателската организация не е достатъчна.
„Трябва да имаме по-амбициозно преструктуриране на публичния сектор“, подчерта той.
Според него структурата на администрацията трябва да бъде съобразена с демографските тенденции и броя на работещите в страната. Митракиев посочи, че при население, което според прогнозите ще се стабилизира около 5,5 млн. души, и около 2 млн. работещи, не е устойчиво общественият сектор да запази сегашния си мащаб.
Той настоя и за преглед на социалните плащания, включително тези, свързани с решенията на ТЕЛК. Според него премахването на злоупотребите би позволило повече средства да достигат до хората, които действително се нуждаят от подкрепа.
- Къде трябва да отиват държавните инвестиции
Изпълнителният директор на КРИБ предупреди, че съкращаването на капиталовите разходи трябва да бъде внимателно преценено. Според него приоритет трябва да получат проектите, които привличат допълнителни частни инвестиции и стимулират икономическия растеж.
„Трябва да насочим публичните инвестиции към инфраструктурните обекти, които, първо, могат да се случат бързо и, второ, повличат много частни инвестиции след себе си“, обясни Митракиев.
Като пример той даде изграждането на магистрали, около които впоследствие могат да се развият индустриални и логистични инвестиции. Според него при ограничени бюджетни възможности вече започнатите големи инфраструктурни проекти трябва да бъдат завършени, докато разходите с малък икономически ефект могат да бъдат ограничени.
- Минималната заплата и бедните региони
Митракиев коментира и бъдещата методика за определяне на минималната работна заплата. По думите му по темата трябва да бъде постигнат консенсус, като се отчита различното икономическо развитие на отделните части на страната.
Според него прекалено бързото увеличаване на минималното възнаграждение може да затрудни достъпа до пазара на труда на младите хора и хората с по-ниска квалификация в икономически по-слабите райони. „Минималната работна заплата може да не е проблем в София, но София не е България“, заяви Митракиев.
Той подчерта, че при определянето ѝ трябва да се отчитат условията в пограничните и по-бедните региони, където производителността, инвестициите и инфраструктурата остават на по-ниски нива.
Добави ни в предпочитани източници в Google
