Ф инансовите министри и управителите на централните банки на страните от Г-20 се събират днес в американския град Ашвил, щата Северна Каролина, за двудневна среща, която ще се проведе на фона на нарастваща несигурност за световната икономика, високи цени на енергията, търговско напрежение и рекордния държавен дълг на САЩ.
В центъра на разговорите ще бъдат стимулирането на икономическия растеж, финансовата стабилност, намаляването на глобалните търговски дисбаланси и проблемите, свързани с нарастващия държавен дълг.
Американският министър на финансите Скот Бесънт обаче ще трябва да решава и сериозна дипломатическа задача. Очаква се той да настоява страните от Г-20 да засилят натиска срещу Иран и да подкрепят по-твърди мерки срещу финансовите институции и компаниите, които продължават да работят с Техеран.
- Натискът срещу Иран влиза в дневния ред
Срещата се провежда на фона на продължаващия вече половин година конфликт между САЩ и Иран, който според анализатори има все по-сериозно отражение върху световната икономика.
Напрежението около Ормузкия проток и последиците за корабоплаването и енергийните доставки доведоха до поскъпване на петрола и други суровини. Това засилва опасенията за нов инфлационен натиск и по-слаб икономически растеж.
Вашингтон вече предупреди, че може да наложи вторични санкции на страни, финансови институции и компании, които продължават да купуват ирански петрол или да улесняват трансакции с Техеран.
В петък американското Министерство на финансите наложи санкции на клонове на базираната в Египет банка „Миср“ в Обединените арабски емирства заради предполагаеми връзки с Иран.
Очаква се Бесънт да постави въпроса за Иран сред основните теми на разговорите. Това обаче може да задълбочи различията между членовете на Г-20, сред които са Китай и Русия.
„Министър Бесънт ще иска да изведе Иран на преден план и да обсъди затягането на санкциите срещу Иран, а много от страните на срещата на Г-20 ще искат да говорят за всичко друго“, коментира Джош Липски, ръководител на отдела по международна икономика в Атлантическия съвет.
- Митата отново са в центъра на спора
Друг ключов въпрос на срещата ще бъде търговската политика на администрацията на президента Доналд Тръмп.
След като Върховният съд на САЩ отмени част от всеобхватните мита, наложени от Тръмп, с аргумента, че президентът е превишил правомощията си, Белият дом до голяма степен възстанови тарифите, като се позова на други правни основания.
През юли всички страни от Г-20 и Европейският съюз бяха сред десетки икономики, засегнати от американски мита в размер на 10 или 12,5%. Вашингтон обвини засегнатите държави, че не са предприели достатъчно действия за ограничаване на търговията със стоки, произведени чрез принудителен труд.
Допълнителни американски мита засягат и 16 от най-големите търговски партньори на САЩ. Повече от половината от тези държави са членове на Г-20.
Вашингтон разглежда митата като един от инструментите за намаляване на глобалните търговски дисбаланси, които според американската администрация са резултат от политики, нарушаващи принципите на лоялната конкуренция.
- Европа гледа към Китай
Европейските представители на срещата също се очаква да поставят въпроса за нарастващия китайски износ и последствията за европейската индустрия.
Особено засегнати са автомобилният сектор и производителите на високотехнологични стоки. На фона на по-слабото вътрешно потребление Китай продължава да увеличава износа на електромобили, полупроводници и други продукти.
По данни, цитирани от Ройтерс, китайският износ през юли е нараснал с 23,9% на годишна база.
Високите американски мита и забраната за внос на китайски автомобили в САЩ пренасочват част от китайската продукция към европейските пазари, което засилва призивите в Европейския съюз за по-строги ограничения върху вноса.
Китай обаче продължава да показва ограничена готовност да намали промишлените субсидии и да промени икономическия си модел към по-силно вътрешно потребление.
- Рекордният дълг на САЩ
Докато Бесънт ще настоява за мерки срещу глобалните дисбаланси и прекомерния държавен дълг, вниманието вероятно ще бъде насочено и към финансовото състояние на самите Съединени щати.
Общият държавен дълг на САЩ премина границата от 40 трилиона долара на 19 август и се е удвоил от 2017 г. насам.
Това поражда все по-сериозни опасения на финансовите пазари за устойчивостта на американските публични финанси.
Доходността по 30-годишните американски държавни облигации достигна най-високото си равнище от 19 години по-рано през август. В опит да успокои пазарите Бесънт обяви удвояване на планираните обратни изкупувания на дългосрочни американски държавни облигации до 4 милиарда долара на операция.
Мярката временно понижи доходността, но предизвика критики от някои представители на финансовите пазари и опасения сред централни банкери, че американското Министерство на финансите може да предприеме по-активна намеса на пазара на държавен дълг.
- Ще бъде ли възможен компромис
Срещата в Ашвил ще покаже дали Г-20 остава способен да постига общи решения във все по-разделената международна среда.
Форматът обединява водещи развити и развиващи се икономики, но през последните години страните все по-трудно постигат съгласие по ключови въпроси, особено когато става дума за геополитически конфликти.
Г-20 беше създаден през 1999 г. след азиатската финансова криза като форум за диалог между финансовите министри и управителите на централните банки на най-големите икономики.
Форматът придоби още по-голямо значение по време на световната финансова криза през 2008 г., когато беше издигнат на ниво държавни и правителствени ръководители.
Последните мащабни общи действия на Г-20 бяха предприети по време на пандемията от COVID-19 през 2020 г., когато страните членки се договориха да мобилизират около 5 трилиона долара в подкрепа на световната икономика.
Добави ни в предпочитани източници в Google
