К РИБ отговаря на КНСБ: Поканата за кръгла маса по данъци и осигуровки е стъпка в правилната посока, но синдикатът „взриви диалога“ с предложение за радикално увеличение на данъците.
Председателят на организацията Кирил Домусчиев подчертава, че социалният диалог трябва да се фокусира върху устойчивостта на икономиката и развитието на предприемачеството, а не върху бюджетни решения, които са отговорност на демократично избраните власти.
Вчера КРИБ предложи временно да се прекрати диалогът с КНСБ по въпроси, свързани със социалното сътрудничество, трудовия пазар и бизнес средата. В отговор синдикатът отправи покана към КРИБ, всички национално представителни работодателски организации и Конфедерацията на труда „Подкрепа“ за задълбочено обсъждане на тези и други ключови теми.
Кирил Домусчиев: КНСБ взривява диалога с драстични данъци за бизнеса
Ето и целият отговор на КРИБ на поканата на НСБ за дискусионна среща по данъчно-осигурителни теми от Кирил Домусчиев, Председател на КРИБ:
Прочетох отговора на КНСБ, с който те до голяма степен потвърждават данните на КРИБ и ни канят на кръгла маса за данъчни и осигурителни реформи. КРИБ ще обсъди тази покана на следващия си управителен съвет като това е нормалният подход в социалния диалог, с който КНСБ трябваше да започне. А не да взриви диалога с политическата си бомба за радикално увеличаване на данъците, узурпирайки територията на демократично избраната законодателна и изпълнителна власт.
В духа на опита на КНСБ да обори някои от тезите на КРИБ в по-спокоен тон, все пак искам да кажа:
1. Да се намеква, че българската икономика се развива неустойчиво през последните 20 години е откровено недомислие, имайки предвид сближаването ни до средното ниво на европейско развитие и дори надхвърлянето му в София. Всяко размишление, започващо с това твърдение, е политическа спекулация.
2. КНСБ допуска, че държавата не просто ще продължи да работи в подобен на тазгодишния дефицит, но дори трябва да го увеличи като дава идеи как да се вземат повече пари от работещите и предприемачите и да се прехвърлят в централния бюджет. КРИБ напомня, че централният бюджет е отговорност на демократично избраните управляващи на държавата и те носят политическа и наказателна отговорност за бюджетното управление. Социалните партньори трябва да се занимават приоритетно с устойчивостта на икономиката и развитието на възможностите на предприемачите и правата на работниците, а не с бюджета. Имайки предвид, че дефицитното харчене през последния половин век създаде текущата инфлационна епоха, то не трябва да продължи да се приема за даденост, а да се коригира – иначе румънският сценарий очаква всяка млада пазарна икономика много преди да достигне нивата на дългове и данъци, познати ни в страни с вековно и дори хилядолетно натрупване на капитал.
3. Според НСИ към второто тримесечие на 2025 година в обществения сектор работят 640 000 души, а в частния 1 900 000 души. КРИБ не прави генерална разлика в
структурата на заетостта в обществения сектор с малки изключения, тъй като човешката история е доказала дългосрочната неефективност на икономики, в които доминира обществената заетост. Причините за това са, например, незаобиколимият принципал-агент проблем (дори демократичното общество контролира като собственик обществения сектор едва веднъж на 4 години, докато частните акционери упражняват контрол ежедневно), моралният риск в управлението на ресурс (ползите за управляващия, разходите/вредите за всички), липсата на адекватни ценови стимули и трансфер на естественото мрежово знание в обществото, липсата на ясна пазарна отговорност при фалит (публичните предприятия традиционно се спасяват с обществени пари или им се дават монополни или доминиращи позиции, с които да си гарантират приходи) и други. Българският народ, вярваме, е научил тези уроци по най-трудния в историята начин, имайки предвид съвсем скорошния ни преход от неефективната комунистическа икономика към пазарна.
4. Само за справка, българската държава има доминиращо влияние в 266 публични предприятия като всички те страдат от незаобиколимите неефективности и дефекти, цитирани в предната точка. Интересна бележка е, че България има повече публични предприятия, отколкото САЩ, Великобритания, Япония, Франция и Канада взети заедно. В българските предприятия работят около 120-130 000 души към 2023 година. Балансовата стойност на портфейла е 32 млрд. лева. За сравнение, в Южна Корея работят 147 000 души в публични предприятия на стойност 365 млрд. лева. Във Финландия работят 72 000 души в предприятия със стойност 67 млрд. лева. В Гърция работят 42 000 души в предприятия със стойност 149 млрд. лева.
5. Както отбелязахме, големият обществен сектор в България притеснява КРИБ, но той не е наша основна тема на работа, тъй като за него отговаря изпълнителната и законодателната власт – затова те се явяват на избори. И именно поради тази причина смятаме, че КНСБ се държи като радикална политическа организация, фокусирайки се фанатично върху непропорционалното добруване на обществения сектор, за сметка на всички останали. Защото устойчивата, стимулирана ежеминутно чрез ценови сигнали и контролирана ежедневно чрез акционерен надзор продуктивност се осигурява именно от частния сектор. Именно за сметка на този частен сектор се осигуряват както субсидии и трансфери за губещи обществени предприятия или се губи потенциален пазар и инвестиционни възможности за сметка на осигурявани монополи и господстващи положения.
6. Щеше да е смешно, ако не беше тъжно, повтарянето на мантрата, че крайното потребление движи икономическия растеж. Какво казва КНСБ на младите българи - че за икономиката е важно да вземат кредит и да си купят кола и така държавата ни ще цъфне и върже, а не да учат здраво, да поемат рискове, да основат и управляват бизнес, който да произведе тази кола и да я продаде с печалба за себе си и работниците си? Да купуваш нещо с пари, които нямаш, не е двигател на нищо, освен на скок към пропастта. Или както каза преди да си отиде от този свят Чарли Мънгър - партньора на Уорън Бъфет: умният човек може да фалира по три причини – алкохол, красиви жени и дълг, като всъщност причината е само дългът, а другите две са за благозвучие.
КРИБ многократно е изразявал благодарност към синдикатите по изброените от КНСБ теми като компенсациите за електроенергията и мярката 60/40. И в момента, при всяко събитие за влизането на България в Еврозоната, КРИБ изразява своята признателност за подкрепата на синдикатите по тази линия. Това са теми, които са присъщи и би трябвало да са приоритетни за социалния диалог между синдикати и работодатели.
Управлението на държавния бюджет е приоритетно за демократично избраното управление на страната, а доколкото бюджетният дефицит се пълни от данъците на работещите и предприемачите, то естествената посока на диалог между синдикати и работодатели е за затварянето му чрез намаляване на разходите и изсветляване на икономиката, а не чрез безкрайна спирала от вдигане на разходи и данъци. Безкрайна спирала, довела до дългова и инфлационна криза Румъния, стагнация във водещи европейски икономики и опасност за устойчиво упражняване на държавна власт в поне една от големите европейски държави.
България трябва да се поучи от тези грешки, защото, както е казал Бисмарк, само глупакът се учи от собствените си грешки – мъдрецът се учи от чуждите.
КРИБ ще обсъди предложението на КНСБ за задълбочена дискусия по данъчно-осигурителните теми на следващия си управителен съвет, като аз ще настоявам социалните партньори да работят заедно в посока затваряне на бюджетния дефицит при същите нива на данъчно-осигурителна тежест и с разширяване на данъчната основа чрез борба със сивата икономика, стимулиране на предприемачеството и инвестициите. За да стане това са нужни реформи като излизане от сивия списък за пране на пари, бързи стъпки за формиране на общ капиталов съюз в ЕС, ускорена логистична свързаност на регионите извън София, осигуряване на прогнозируеми и ниски цени на електроенергия и стимулиране на частните инвестиции в нововъзникващи ниши като изкуствения интелект, електромобилността, космическите технологии, енергетиката, роботиката, и др.
