К онфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) се обяви категорично против планираното ново увеличение на максималния осигурителен доход през 2027 г. Според първоначалните бюджетни разчети се предвижда таванът да нарасне от 2300 на 2400 евро.
От работодателската организация определят мярката като „пореден удар“ върху софтуерните, високотехнологичните и енергоинтензивните компании в страната. От КРИБ подчертават, че намерението за ново повишение идва само седмици след увеличението, влязло в сила от 1 август 2026 г.
Според организацията по този начин тежестта от структурния дефицит в социалното осигуряване и държавния бюджет отново се прехвърля върху частния сектор и хората, чиито доходи се декларират изцяло.
Работодателската организация припомня, че с Бюджет 2026 максималният осигурителен доход вече беше увеличен с близо 9%. Промяната беше направена в момент, когато голяма част от компаниите вече бяха изготвили годишните си финансови планове.
Особено сериозен според КРИБ е ефектът върху международните компании, при които бюджетите преминават през няколко нива на одобрение. Непредвидените промени в разходите за труд според организацията се отразяват негативно както върху местните мениджъри, така и върху репутацията на България като място за инвестиции.
КРИБ се позовава на данни на Националния осигурителен институт, според които около 310 000 души са се осигурявали върху предишния максимален праг още преди последното му увеличение. Според работодателската организация именно тези работещи понасят основната тежест от повишаването му.
Оттам смятат още, че честите увеличения могат да окажат негативно влияние върху мотивацията на висококвалифицираните специалисти да повишават производителността си или да развиват собствен бизнес.
По оценка на КРИБ голяма част от засегнатите служители работят именно в индустриите с висока добавена стойност – разработване на софтуер, роботика, автомобилна и фармацевтична индустрия, металургия, добив и проучване на подземни богатства и технологично предприемачество.
От организацията посочват, че тези сектори имат съществен принос за увеличаването на българския износ и могат да бъдат двигател на икономическия растеж, както и фактор за ограничаване на инфлационния натиск.
Същевременно част от тях вече са изправени пред сериозни предизвикателства, свързани с цените на енергията, международната конкуренция и бързото навлизане на изкуствения интелект.
КРИБ посочва, че енергоинтензивните производства формират около 40% от промишления износ на страната и вече са под силен натиск заради високите цени на енергийните ресурси. Според организацията допълнително увеличаване на разходите за труд чрез по-висок максимален осигурителен доход може да доведе до съкращения и дори до преразглеждане на решенията на компании дали да запазят производствени мощности в България.
Работодателската организация предупреждава за възможност част от бизнеса да насочи инвестиции и производства към Азия, Северна Африка или САЩ.
От КРИБ поставят въпроса за максималния осигурителен доход и в контекста на технологичната трансформация. Българските софтуерни компании и предприятията, използващи роботизирано производство, вече интегрират решения с изкуствен интелект в условията на все по-силна конкуренция от САЩ и Китай.
Според работодателската организация AI едновременно създава възможност за европейските компании да повишат производителността си и носи риск от допълнително изоставане спрямо американските и китайските им конкуренти.
КРИБ цитира проучвания, според които близо 45% от работещите в САЩ използват изкуствен интелект в професионалната си дейност. Посоченото равнище е с около 10 процентни пункта над това в Швеция, която според организацията е сред най-добре представящите се страни в ЕС по този показател.
Разлика има и във времето, през което технологията се използва. Според представените от КРИБ данни американските служители, работещи с AI инструменти, ги използват средно повече от пет часа дневно. За Швеция посочената стойност е около два часа и половина, а за Германия, Франция и Италия – около час и половина.
От организацията припомнят и че Европа за кратко се оказа в ситуация на ограничен достъп до някои от най-новите езикови модели. Макар проблемът да е преодолян, КРИБ смята, че подобен сценарий остава възможен и в бъдеще.
На този фон работодателите настояват българските високотехнологични предприятия да получат стабилна и предвидима среда и конкурентни условия за инвестиции и труд. Според КРИБ това би им позволило постепенно да увеличават използването на изкуствен интелект, без технологичната трансформация да води до нетно съкращаване на работни места.
КРИБ призовава правителството да се откаже от заложеното в първоначалните разчети за 2027 г. увеличение на максималния осигурителен доход от 2300 на 2400 евро.
Работодателската организация настоява таванът да бъде замразен, докато не бъде представена устойчива програма за намаляване на бюджетния и осигурителния дефицит чрез реформи в разходите.
Според КРИБ паралелно с това трябва да бъдат осигурени стабилни и конкурентни условия за софтуерните, високотехнологичните и енергоинтензивните компании, тъй като именно в тези сектори е концентрирана значителна част от работещите с доходи над максималния осигурителен праг.
