В Деня, в който пожарникарите официално честват своя празник - 14 септември, е време да си спомним за един човек, който достойно отстояваше тази професия до самия си край. Богдан Личев е име, което сме чували всички, но в Нови Искър считат за герой.
Неслучайно там се намира и неговият паметник, изграден с личните средства и усилия на негови близки колеги, приятели и хора, които е вдъхновил с примера си.
Сякаш символично той бе роден именно на 14 септември, Денят на българските пожарникари и отдаде краткия си живот в ежедневната борба да спасява този на другите сред пламъците. Богдан си отива на едва 33-годишна възраст от инфаркт през 2015 година, но оставя след себе си неизличима следа.
Направил е толкова много за всички в Нови Искър. Освен с всичко останало, е основател и на пожарната служба и на клуб "Млад огнеборец", в който всеки ден работи с деца и възпитава в тях любовта към професията.
"Ще го запазя в сърцето си като добър човек и никога няма да го забравя", са думите на един от младите му наследници в пожарната, а друг признава, че "неговото приятелство е било най-ценното в детството му". Колегите му, като Петър Петров и Евгени също са на мнение, че "доброто, което е носел в себе си, се е оказало заразно и за много от тях".
След смъртта му, в Нови Искър се обединяват в името на това да му бъде построен паметник, който да бъде поставен срещу пожарната в града. В събирането на средства се включват и децата, които са давали парите си за закуска и са организирали благотворителен пазар, на който да продават кексчета, само и само плановете да се сбъднат.
Скулпторът и създател на мемориала Благовест Антонов също се отказва от част от хонорара си, но проблемът идва от другаде. Експертно-художественият съвет към Столична община не дава разрешение паметникът да бъде поставен с мотива, че "не било доказано, че той е герой".
Е, казусът в крайна сметка завършва щастливо и днес жителите на Нови Искър си спомнят за Боги всеки път, когато минат покрай пожарната. И независимо дали за институциите Богдан Личев е бил герой или не, то за всички, които са се докоснали някога до него, това е въпрос, който няма нужда от отговор.
А примерът му е достатъчен, за да знаем, че и за в бъдеще ще има много българи, за които да спасяват човешкия живот сред пламъците не е професия, а призвание...
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
криза, която тихо расте" />
