Новo начало след 60: Надявах се на тихо пенсиониране, но вместо това станах пожарникар

К огато Крейг Милър се премести от Калифорния в планините Катскил в северната част на щата Ню Йорк през 2019 г., журналистът искаше да се измъкне от задръстванията и горските пожари и да се наслади на по-спокоенритъм на живот. И все пак, една година след престоя си, на 65-годишна възраст, той стана най-новият пожарникар доброволец в своя град.

“Това беше нещо, което осъзнах, че трябва да направя, тъй като селските противопожарни служби отчаяно търсят хора, които да помогнат", казва той. “Отговарянето на обаждания за пожари по всяко време на денонощието не е идеално пенсиониране, но след четири години се превърна в една от най-възнаграждаващите части от живота ми.”

Нюхът на Милър за истории е това, което първо го накара да забележи проблема, пред който са изправени доброволните противопожарни служби. Шофирайки из града и забелязвайки знаци за набиране на персонал, той решава да се разрови допълнително за уебсайта на PBS Next Avenue.

“Говорих с началниците на пожарната и разбрах, че са в криза, тъй като повече от 60% от всички пожарникари в САЩ са доброволци и селските райони не могат да накарат младите хора да се присъединят, казва той. “Шефът се опитваше да ме вербува веднага щом дойдох в града и каза, че възрастта ми не е от значение, тъй като има работа за всички.”

Милър не беше сигурен относно необходимото ниво на ангажираност и обучение, а половинката му Хайди не беше фен на опасността, която доброволчеството може да включва. И все пак, Милър осъзна, че доброволчеството би било добър начин да стане част от общността.

Той се записа да се обучава като външен пожарникар, което означаваше, че се справяше само с пожари извън горящите структури, вместо потенциално да тича вътре в сградите, за да спасява хора. Скоро той беше готов да реагира при извънредни ситуации и му беше дадена униформа, каска и пейджър.

“Обучението по външно пожарогасене беше целия ми живот в продължение на три месеца, с нощни уроци и съботни сесии, обхващащи всичко - от работа с помпата до хвърляне на стълби, казва той. “Започнахме всяка сесия с ‘тренировка за обличане, състезавайки се да поставим 40 фунта [18 кг] оборудване за по-малко от минута. Понякога ни се налагаше да го правим четири-пет пъти и накрая се олюлявах. Веднага подобри физиката ми.”

Преминавайки сертификата си и ставайки пълноправен член на екипажа си, Милър става свидетел на мащаба на проблема, пред който са изправени селските противопожарни служби.

“Средната възраст на нашия екипаж е 54 години и само трима от нас са под 45 години", казва той. “Имаме някои на 70 години и съм виждал други екипажи, където хората са на 80 години. Всеки човек е от значение.”

Докато може да са необходими по-млади доброволци, за да се втурнат в горящи сгради, по-възрастните членове обикновено са външни пожарникари.

Милър отговаря на средно 60 обаждания годишно, много от които поради дефектни детектори за дим или  молби за взаимопомощ от съседни отдели и е преживял някои много страшни моменти.

“Бил съм на автомобилни пожари и горски пожари, които са упорити и трудни. Колите също могат да отделят някои неприятни изпарения, когато се топят. Най-лошото усещане е, когато се обадят за пожар и се появиш, и си единственият там. Това се случи веднъж, когато бях в началото на обучението си и беше ужасяващо да мисля, че ще трябва да водя акцията. За щастие, когато пристигнах на място, там имаше друг спешен медицински персонал, който да помогне.”

Въпреки спешната нужда от доброволци, Милър се е научил да поставя граници и да не отговаря на обаждания, когато могат да го изложат на твърде висок риск.

 “Ако навън е 90F [32C] и се движа с цялата си екипировка, се излагам на твърде голяма опасност на моята възраст. Така че е по-добре да си останете вкъщи.”

Сега на 69 години, Милър е забелязал огромен положителен ефект върху физическата си форма благодарение на ежеседмичните тренировки на пожарния си екип.

“Маневрирането на противопожарен маркуч, който е под пълно налягане, е като боравене с 200-футов питон, който не иска да бъде преместван", казва той. “Това е тренировка, която  определено ме кара да се чувствам млад.”

Най-хубавата част от работата е да помогнеш на хората в някои от най-лошите моменти от живота им. “Изключително възнаграждаващо е да помагаш на непознати и те също са толкова благодарни за нас, казва той.

“Някой случайно запали горски пожар с резачката си и след като го изгасихме, ни изпрати много мил подарък. Показа ни колко много ни ценят хората.”

Въпреки че първоначално смяташе, че ще спре да работи като доброволец на 70 години, с наближаването на тази възраст, Милър е решил да не се отказва. 

“Имам чувството, че все още се уча и това е наистина вълнуващо за мен. Едно от съществените неща в живота е да чувстваш, че имаш цел, а това е моята. Ще продължа, докато мога. ”

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase