С ледващата ваканция на учениците започва на 1-ви февруари. Това напомниха от Министерството на образованието и науката (МОН) в края на тази календарна година, предаде БТА.
Ваканциите до края на учебната година
От МОН отбелязват още, че за първи път през 2023 година междусрочната ваканция за учениците ще бъде по-дълга. Досега ваканцията е била обичайно един ден. Сега между първия и втория срок ще има пет дни - от 1-ви до 5-ти февруари, като три от тях са учебни, а два почивни.
Всички - от I до XI клас, ще имат пролетна ваканция от 8 до 17 април, а зрелостниците ще почиват по-малко - от 12-ти до 17-ти април (сред тях са и дните, когато празнуваме Великден). Неучебните дни за малките ученици през тази ваканция са четири - от 10 до 13 април, останалите са почивни и празнични. За зрелостниците реалните неучебни дни са 12 и 13 април, а от 14 до 17 април са великденските празници.
Кога започва и свършва вторият срок?
Вторият учебен срок започва на 6-ти февруари. Традиционно той завършва по различно време за учениците от различните нива на образователната система. За дванадесетокласниците той ще приключи на 16-ти май. За най-малките (от I до III клас) учебната година приключва на 31-ви май. Учениците от IV до VI клас ще учат до 15-ти юни, а връстниците им в спортните училища – до 30-ти юни.
Учениците от VII до XI клас завършват годината също на 30-ти юни, като в периода от 1-ви юли до 30-ти август обучаваните в професионални или дуални паралелки имат допълнителни две или четири седмици за производствена практика.
Зрелостни изпити и външно оценяване
Важни дати от учебния календар са дните, в които са матурите за зрелостниците и изпитите от националното външно оценяване. Държавният изпит по български език и литература за завършилите дванадесети клас ще бъде на 19-ти май. На 23-ти май ще са вторият задължителен зрелостен изпит и държавният изпит за придобиване на професионална квалификация.
Националното външно оценяване по български език и литература за четвъртокласниците е на 29-ти май, а по математика – на 30-ти май.
На 13-ти юни е националното външно оценяване по български език и литература в края на VII и X клас, а на 16-ти юни е оценяването по математика. На 17-ти юни е оценяването по чужд език, а на 19-ти е измерването на дигиталните компетентности.
Дните за матурите 19-ти и 23-ти май са неучебни, както и тези, в които ще има НВО – 13-ти и 16-ти юни. 25-ти май също е определен за неучебен, но е присъствен ден за училищни, просветни и културни дейности.
Ваканциите - малки или големи
Редовно синдикати и граждани отправят критики към министерството на образованието по отношение на включването на почивните и празнични дни към ваканциите. При последния си анализ от синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" са отбелязали, че от десетки години съветват МОН да спре да брои почивни и празнични дни, регламентирани в чл. 154 от Кодека на труда (КТ) за ваканция. Според синдикалистите те действително са вид “ваканция”, но нямат отношение към дебата за учебното време, а това изкривява общественото усещане за почивни и учебни дни. Те отбелязват, че реално есенната ваканция е един ден, коледната ваканция е два дни, междусрочната - три дни и пролетната ваканция е четири дни. Това прави общо 10 дни, без лятната ваканция, отбелязват от синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа".
От синдиката отправят още една критика - че "неучебните дни" за държавните зрелостни изпити и за националното външно оценяване неясно защо МОН брои за ваканции и не ги причислява в категорията учебно време.
Учебното време на българските деца - през погледа на МОН и синдикатите
Синдикати и образователните експерти в МОН имат разминавания и по отношение на това колко време учат българските деца. През март от министерството обявиха, че българските ученици учат най-малко в Европа. Преди началото на учебната година - в края на юли от синдиката "Образование" към КТ "Подкрепа" изнесоха свои данни, в които се отбелязва, че децата в страната ни учат толкова, колкото и останалите деца на континента.
Становището на МОН е базирано на данни от проучване на Eurydice за учебната 2020-2021 г. Според него общият брой на задължителните часове в България в класовете от първи до десети включително, приравнени към астрономическите, са 7040. Те дават пример с Ирландия, където това време е 11 372 часа. Над 10 000 часа занятия имат децата в Испания, Холандия и Дания. Средната стойност за държавите в Европа е 8617 часа, а повечето страни са в диапазона между 8000 и 9000 часа.
В България най-малко учат първокласниците и второкласниците - съответно 411 и 429 астрономически часа на година. С по няколкостотин часа изостават от връстниците си в много европейски държави също нашите ученици в трети, четвърти, пети и шести клас, отбелязват от МОН без да дават точни данни.
Според същото проучване децата в страната ни имат и най-големите ваканции в Европа - средно 91 учебни дни в годината. Повечето от тях са през лятото. През активното учебно време те нямат занятия общо 16 учебни дни. Най-дълго са извън училището българските ученици от първи до трети клас - общо 108 учебни дни. За четвърти до шести клас почивката е общо 94 учебни дни. Учениците от седми до 11-и клас пропускат 79 учебни дни.
Анализът на учебното време, направен от синдикалната организация, сочи за средна натовареност на българските ученици. Според тях в повечето от изследваните държави броят на учебните дни е между 170 и 190. В Албания и Малта са 165, а в Дания и Италия - 200. В половината от страните са 170-180. В 13 държави са в диапазона 181-190 учебни дни. Като цяло, броят на учебните дни е еднакъв за всички степени на образованието, но има и изключения - във Франция и Сърбия горният курс е с повече дни, а в Литва и Румъния броят е по-висок в начална и средна степен.
С по-малко учебни дни в горен курс са Гърция, Ирландия, Босна и Херцеговина. В страните, където броят варира според степента и класа, често последният клас има най-малко учебни дни. Такъв е случаят и с България - в 12-и клас има 31 учебни седмици, с пет по-малко от останалите.
В България броят на учебните дни за всички степени (без начален етап) е в горната част на скалата близо до максимума от 190-200 учебни дни, а именно - 180, отбелязват от синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа".
За ваканциите, синдикатите също отчитат, че България не прави изключение от общата картина. Според тях дори някои ваканции у нас са по-кратки и дават пример с коледната и великденската. Есенно време в 16 страни има есенни ваканции за седмица или до няколко дни. За Коледа почти всички осигуряват минимум две седмици, а в Швеция и Сърбия - три. Великденската ваканция е една или две седмици в почти всички държави, освен в Турция. В Германия, Испания, Австрия, Италия и Швейцария, местните и регионални власти имат право да определят свои периоди на ваканции, съобразно местната специфика, но общият брой учебни дни е определен централно. Като цяло, схемата на ваканциите в различните страни е еднаква за различните образователни степени.
Според синдикалните специалисти и по отношение на лятната ваканция България не е изключение. В Европа продължителността на лятната ваканция е между 11 и 15 седмици, отбелязват те. Според проучването им продължителността ѝ варира в широки граници в отделните държави - от 6 седмици в някои германски федерални провинции, Нидерландия и Лихтенщайн, до 13 седмици в Латвия, между 11 и 14 седмици в Италия и Португалия, а дори и 15 седмици в Албания за начален етап.
В редица държави на Балканите началните степени излизат в лятна ваканция преди по-горните степени. България със своите 13 седмици лятна ваканция не прави изключение и по този показател, а се намира в позицията на други държави с подобно географско положение, отбелязват синдикалистите.
