Р уската инвазия в Украйна, която започна на 24 февруари, доведе до безпрецедентна за последните 30 години ситуация, при която София и Москва са напът да прекъснат дипломатическите си отношения.
Кирил Петков: България гони 70 руски дипломати
Русия обмисля скъсване на дипломатическите отношения с България
След като правителството ни взе решение да експулсира от страната 70 руски дипломати,
обвинявайки ги, че въпросните хора са свързани с чужди служби и са работили срещу интересите на България, посланик Елеонора Митрофанова връчи вербална нота в българското Министерство на външните работи. С нея в ултимативен тон се постави искане за оттегляне до 12 ч. на 1 юли 2022 г. на нотите на обявените за персона нон грата служители на руските задгранични представителства.
Това обаче не се случи, а Mитрофанова обяви, че ще предложи на ръководството на страната си да разгледа въпроса за закриване на посолството без отлагане.
Русия предупреди България с нота, Петков отговори така
Това означава, че дипломатическите отношения между Русия и България могат да бъдат прекъснати.
Оттук нататък предстои Москва да вземе крайното решение дали да бъде изпълнена заплахата, ако България не отмени своето решение. Реципрочният отговор би бил изгонването на същия брой хора от нашите представителства там, но това е невъзможно, тъй като България не разполага с толкова персонал в представителствата си в руската столица, Санкт Петербург, Новосибирск и Екатеринбург.
Така прекъсването на отношения остава следващият ход в дипломатическия инструментариум.
Закриване на посолството на Русия в България ще бъде разгледано от руското МВнР
Какво означава това?
В модерната история България и Русия установяват за първи път дипломатически отношения на 7 юли 1879 г., като от тази дата насам те са били прекъсвани няколко пъти.
През 1886 г. Русия къса официална връзка със София като следствие от кризата с неуспешния проруски преврат срещу княз Александър Батенберг и неговата последвала абдикация. Това води до дълъг 10-годишен период на разрив, през който двете държави не поддържат официални контакти.
Първи коментар на Петков след решението на руското посолство у нас
Прекъсване на дипломатически отношения е имало и през Първата световна война. Те са възстановени са за кратко след Октомврийската революция, за да бъдат прекъснати отново през есента на 1918 г. Едва през1934 г. Царство България установява дипломатически отношения с СССР, но десет години по-късно, на 5 септември 1944 г., те биват прекъснати от Москва преди Червената армия да нахлуе у нас в навечерието на преврата от 9 септември.
След решението за изгонване на руски дипломати: Подкрепа от ЕС и НАТО за България
Прекратяването на нормалните дипломатически отношения винаги води до отзоваване на дипломатически представители и закриване на дипломатически мисии и обикновено възниква в резултат на война или при изключително сериозни усложнения между държавите.
По същество самият акт не е разписан подробно във Виенската конвенция за дипломатически отношения, приета от ООН през 1964 г.
Там обаче се регулира какви задължения и права имат страните, като член 45 постановява, че при прекъсване на дипломатическите отношения или дори въоръжен конфликт приемащата държава трябва да осигури съдействие за бързото напускане на служителите на дипломатическата мисия и техните семейства, както и да уважава и охранява помещенията на представителството заедно с неговото имущество и архиви.
Също така "изпращащата държава може да повери защитата на своите интереси и интересите на своите граждани на трета държава, приемлива за приемащата държава."
В следващия чл.46 пък е записано, че "с предварителното съгласие на приемащата държава и по молба на трета държава, която не е представена в приемащата държава, изпращащата държава може да поеме върху себе си временно защитата на интересите на тази трета държава и на нейните граждани."
Най-общо казано страните прекъсват всякакви официални контакти на правителствено ниво, а дипломатическите представителства, заедно с целия им персонал, се изтеглят.
Това от своя страна засяга пряко гражданите,
които няма към кого да се обърнат за подкрепа, защита или услуги. Затова понякога се използва посредничеството на трети страни, които служат и за медиатори във всякакви следващи преговори между правителствата.
