С лед безпрецедентната оставка на Румен Радев и правителството, България е изправена пред нов конституционен ред. Илияна Йотова, която съгласно основния закон вече встъпи в длъжността президент до края на мандата, приключи първия етап от консултациите и разполага с петима кандидати за служебен премиер, които официално приеха поканата. Оттук нататък машината на Конституцията се завърта по точно определен график. Ето какво предстои часове и дни след избора на Йотова.
Изборът на „единствения“ и първият указ
Въпреки че петима души са изразили готовност, Йотова трябва да посочи само един. Тя няма законов срок, в който да обяви решението си, но политическата логика диктува това да се случи до часове след края на консултациите.
Действие: Президентът издава първия указ, с който назначава избрания кандидат за служебен министър-председател.
Следваща стъпка: Избраният премиер получава мандат да състави кабинет.
Срокът за „списъка с министри“
След като бъде назначен с указ, служебният премиер започва подбора на своя екип.
Срокът: По Конституция (чл. 99, ал. 5) няма фиксиран срок за това колко време премиерът може да реди кабинета си, но практиката на „Дондуков“ 2 досега е била около 7 дни.
Процедура: Премиерът представя на президента Йотова структура и състав на Министерския съвет.
Вторият „комбиниран“ указ и датата на изборите
Това е най-важният правен акт в настоящата ситуация. След като приеме предложението на премиера, Йотова трябва да издаде нов указ.
Указът за кабинета: С него тя назначава служебното правителство.
Указът за изборите: Тук е разковничето – според чл. 99, ал. 5 от Конституцията, с акта, с който се назначава служебното правителство, се насрочват и нови избори.
Срокът за вота: Изборите трябва да се проведат в двумесечен срок (точно 60 дни) от датата на подписване на указа. Ако президентът Илияна Йотова подпише документа на 1 февруари, изборите трябва да са в рамките на следващите осем седмици.
Тук обаче календарът за 2026 г. поставя сериозно предизвикателство пред ЦИК и държавния глава. Тази година Цветница се пада на 5 април, а Великден е на 12 април. По закон и традиция избори не се насрочват по време на големи християнски празници, за да не се пречи на правото на почивка и на пътуванията на гражданите.
Това означава, че ако процедурата се движи по план, най-вероятните дати за вота са 29 март (преди празниците) или евентуално 19 април (Томина неделя), стига това да се вписва в конституционния 60-дневен срок от издаването на указа.
Специален абзац: Силата на президентския указ
Указът на Илияна Йотова за назначаване на служебен кабинет и насрочване на избори е неделим. Тя не може да назначи правителство днес, а да определи датата на изборите след седмица. Този механизъм бе въведен с последните промени в Конституцията, за да се гарантира, че страната няма да остане в „безтегловност“ със служебна власт, без ясен хоризонт за нов парламент. Веднъж подписан, указът се обнародва незабавно в „Държавен вестник“ и задейства хронограмата на ЦИК.
Клетва и начало на мандата
Веднага след обнародването на указа, служебното правителство полага клетва пред Народното събрание (а не пред президента, както беше преди).
Парламентът не се разпуска: 51-вото Народно събрание продължава да работи до деня, в който новите депутати положат клетва.
Основна задача: Единственият фокус на новия кабинет ще бъде провеждането на предсрочните избори в рамките на тези 60 дни.
