Д о края на март предстои да посрещнем пролетта и да преминем към лятно часово време, а по-късно – към края на април и през май, ще наблюдаваме малък парад на планети, съобщи за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедра „Астрономия” на Физическия факултет на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски”.
Астрономическата пролет ще настъпи на 20 март (петък) в 16:46 ч. българско време, когато Слънцето ще бъде в пролетната равноденствена точка в съзвездието Риби. От този момент до 21 юни централното ни светило ще се издига все по-високо в Северната небесна полусфера и ще огрява все по-отвесно Северното полукълбо на Земята, уточни той.
По думите му тъкмо това, както и нарастващата продължителност на дните, са причините сега времето бавно да се затопля. За жителите от Южното полукълбо е обратно – на 20 март за тях ще започне астрономическата есен. Там дните се скъсяват, а през следващите месеци Слънцето ще грее все по-косо.
Небесният екватор и еклиптиката са две от най-важните окръжности в сферичната астрономия, поясни физикът. Той е автор на справочника „Гид на любителя астроном" на катедра „Астрономия“ във Физическия факултет на СУ, чието тазгодишно издание вече е публикувано онлайн.
„Гид на любителя астроном“ традиционно съдържа информация за предстоящите през годината по-забележителни астрономически явления, като е отделено специално внимание на условията за тяхното наблюдение от България. Изданието е насочено към широк кръг читатели, проявяващи интерес към тази наука и може да бъде полезно за любителите астрономи при планирането на техните наблюдения.
Пенчо Маркишки обясни, че небесният екватор лежи в равнината на земния екватор и разделя небесната сфера на две половини – северна и южна.
„Еклиптиката е видимият годишен път на Слънцето по небето, който преминава през популярните дванадесет зодиакални съзвездия и през съзвездието Змиеносец. Казано с други думи, равнината на еклиптиката всъщност е равнината на земната орбита около Слънцето. Но ротационната ос на Земята не е перпендикулярна на еклиптичната равнина, а е с такъв наклон, че небесният екватор пресича еклиптиката в пролетната и есенната равноденствена точка под ъгъл 23 градуса и 26 дъгови минути. Благодарение на този наклон имаме редуване на годишни сезони и променяща се продължителност на дните“, каза физикът.
Той поясни, че около датата на пролетното равноденствие дните нарастват най-бързо – с почти 3 минути повече на всеки следващ ден. По-късно този темп на нарастване ще намалее.
„Когато Слънцето преминава през пролетната или есенната равноденствена точка, то се намира точно на небесния екватор. От това следва, че тогава дните и нощите трябва да имат почти еднаква продължителност, откъдето идва и понятието „равноденствие“, каза Маркишки.
Специалистът обясни, продължителността на деня на датите на равноденствията за нашите географски ширини е с превес от близо 8,5 минути спрямо продължителността на нощта.
Едната причина за това е атмосферната рефракция, която ни позволява да виждаме Слънцето малко преди момента на неговия геометричен изгрев, както и да продължаваме да го виждаме малко след геометричния му залез.
Втората причина е, че Слънцето има видим диаметър от близо половин ъглов градус, което налага да се дефинира начин, по който да се определят моментите на неговите изгреви и залези. Прието е за такива да се считат не тези моменти, в които на хоризонта се появява или скрива центърът на слънчевия диск, а моментите, в които се появява (или скрива) видимо горният край на диска. С други думи това са моментите на първия и последния слънчев лъч.
На 20 март 2026 г. двете причини, взети заедно, ще увеличат продължителността на деня с 8 минути и 32 секунди, каза Пенчо Маркишки. Така вместо да трае точно 12 часа, денят ще продължи 12 часа, осем минути и 32 секунди, уточни той.
Рефракцията и съобразяването с видимия радиус на Слънцето ще добавят по около 4 минути и няколко секунди в началото и в края на деня, добави специалистът. Той изтъкна, че въпреки това няма нужда от корекция на датите на равноденствията. Тук е важен астрономическият смисъл на събитието – моментът на преминаването на Слънцето през небесния екватор, каза физикът.
Следващото астрономическо явление, което предстои във втората половина на месец март, е т.нар. съединение на две от планетите, което ще предшества формирането на малък планетен парад.
На 22 и 25 март планетите Нептун и Сатурн ще бъдат в съединения със Слънцето, т.е. на тези дати небесната (еклиптичната) дължина на Слънцето ще се изравни съответно с тази на Нептун и на Сатурн. Поради сиянието около Слънцето това са ненаблюдаеми явления, но след тях, през април, ще се формира малък утринен планетен парад, с участието още на Марс и Меркурий, разказа физикът. „В пролетните утра еклиптиката сключва малък ъгъл спрямо хоризонта, поради което парадът ще може да се наблюдава доста по-късно – през месец май. Дотогава обаче Меркурий ще е напуснал съответния район от небето“, посочи той.
Маркишки добави, че в хода на този парад - на 20 и 21 април, Марс, Меркурий и Сатурн ще бъдат в близко съединение, но то няма да е видимо от нашите ширини, отново заради напредналата зора след изгрева на планетите. В утрата около тези дати трите планети ще изгряват близо 38 минути преди Слънцето, когато небето на изток е вече светло. Евентуално ще могат да се видят с телескоп, насочен по координати, уточни Пенчо Маркишки.
На 29 март (неделя) в 03:00 ч. ще преминем към лятното часово време. Тогава ще превъртим стрелките на часовниците си с един час напред.
