Б локадата на Ормузкия проток от Иран доведе до недостиг на петрол и повишаване на цените в целия свят. Много страни вече деблокираха държавния си петролен резерв, съобщи Deutsche Welle.
Какъв може да е ефектът от тази мярка?
Миналата седмица 32 държави решиха да използват стратегическите си петролни резерви, за да стабилизират рязко повишените цени на петрола, но тази мярка бързо беше засенчена от ескалиращите атаки на Иран в Ормузкия проток. Членовете на Международната агенция по енергетика (МАЕ), обединението на най-големите страни потребители на енергия, се бяха споразумели да освободят стотици милиони барела петрол от стратегическите си резерви.
В същото време обаче Иран засили атаките си в близост до или директно в Ормузкия проток: няколко търговски кораба, сред които петролни танкери и товарни кораби, бяха атакувани с ракети, дронове и експлозиви. От началото на войната на 28 февруари Техеран фактически блокира тесния пролив, през който страните от Персийския залив транспортират около една пета от световния износ на суров нефт и природен газ - предимно към Азия. Поради това трафикът на танкери е почти напълно блокиран.
Същевременно големите производители на петрол в региона, сред които Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт и Обединените арабски емирства, намалиха производството си, тъй като нямат свободен капацитет за складиране на суровината. А това допълнително засилва опасенията за стабилността на енергийния пазар.
Какво представлява стратегическият петролен резерв?
Стратегическият петролен резерв е контролираният от държавата запас от суров петрол, който може да бъде използван в случай на прекъсване на доставките или пазарни кризи. Първият съвременен стратегически резерв беше създаден от Съединените щати през 1975 г. Причината за това беше петролната криза – арабското петролно ембарго, което разкри уязвимостта на глобалното енергоснабдяване.
Тогавашният шок доведе до четирикратно увеличение на цената на петрола, предизвика недостиг на гориво в Запада и ясно показа колко уязвими са икономиките при внезапни прекъсвания на доставките. Днес десетки страни, предимно членове на МАЕ, поддържат свой стратегически резерв като част от координирана система за осигуряване на енергоснабдяването. Общо членовете на МАЕ разполагат с повече от 1,2 милиарда барела държавни аварийни резерви. Към тях се добавят около 600 милиона барела, съхранявани от индустрията.
Смята се, че Китайразполага с най-големия резерв за извънредни ситуации в света, следван от Съединените щати. Пекин пази в тайна точните цифри, но аналитичната компания Vortexa оценява общите китайски запаси на около 1,3 милиарда барела. Това количество би било достатъчно, за да осигури енергия на китайската икономика в продължение на три до четири месеца. Стратегическият федерален резерв на САЩ обхваща 415 милиона барела. Заедно с 439 милиона барела в частни складове това съответства на запас за повече от 40 дни.
Колко петрол възнамеряват да пуснат на пазара членовете на МАЕ?
Според данни на МЕА държавите-членки искат да освободят общо 400 милиона барела петрол от своите аварийни запаси. За сравнение: след началото на руската атака срещу Украйна през 2022 г. най-голямото координирано освобождаване досега възлизаше на 182 милиона барела. Енергийната агенция обясни, че запасите ще бъдат освобождавани поетапно, като се взема предвид конкретната ситуация във всяка отделна страна. Съединените щати искат да поемат водещата роля и от тази седмица да освободят 172 милиона барела от своя Стратегически петролен резерв (SPR).
Япония обяви, че ще освободи около 80 милиона барела – количество, което е достатъчно да покрие нуждите за около 45 дни вътрешно потребление. За целта ще бъдат използвани както частни, така и държавни запаси. Допълнителни количества идват и от Германия, Австралия, Франция, Южна Корея и Обединеното кралство. Членовете на МАЕ са задължени да поддържат резерв за извънредни ситуации, съдържащ количества, равняващи се на тези, които внасят за срок от около 90 дни.
Стратегическият петролен резерв на САЩ се състои изцяло от суров петрол, който се съхранява в подземни солни каверни по крайбрежието на Мексиканския залив. Други страни, включително в Европа, обаче поддържат по-широк спектър от продукти в своите стратегически складове – сред които бензин, дизел и реактивно гориво. Китай, който не е пълноправен член на МАЕ, досега не е обявил подобно освобождаване. Вместо това правителството извежда на преден план сигурността на вътрешното снабдяване и е спряло износа на рафинирани горива.
Ще доведе ли всичко това до понижение на цените на петрола?
Анализаторите от петролната индустрия смятат, че освобождаването на стратегическите запаси може да намали непосредствения натиск върху пазарите, но едва ли ще доведе до силно или дългосрочно понижение на цените. Такива мерки все пак сигнализират, че има резерви за допълнително предлагане и че правителствата могат да се намесят в случай на извънредна ситуация.
Според оценката на МАЕ обаче планираното освобождаване може да замести доставките от Персийския залив само за три до четири седмици. Дори и да понижи цената на петрола с няколко долара, ефектът вероятно ще бъде ограничен. Освободените количества са относително малки в сравнение с глобалния пазар на петрол, който обхваща около 100 милиона барела дневно.
Анализаторът Дейвид Морисън от британската брокерска къща Trade Nation заяви пред агенция Франс прес, че едновременните мерки на десетки държави „са претърпели пълен провал, ако целта им е била да сложат таван на цените“. Според него пазарът може дори да интерпретира тази мярка като „паника“, предвид фактическата блокада на стратегически важния Ормузки проток от страна на Иран. Анализаторската къща Capital Economics от Лондон също очаква цените да се повишат, ако проливът остане блокиран за по-дълъг период от време.
