П арламентарната 2025 - 2026 г. се оказа една от най‑бурните в новата история на изборното законодателство у нас. В центъра на политическия дебат е Изборният кодекс (ИК) - основният закон, който урежда как, къде и с какви технологии гласуват българските граждани. Последните месеци той е обект на остри спорове, критики и реакции - включително заради начина на гласуване, ролята на машините и ограничаването на секциите в чужбина.
- Как се гласува по закон към 2026 г.
В основата на изборния процес стоят две технологии:
- Гласуване с хартиени бюлетини
Това е традиционният способ: избирателят получава бюлетина, отбелязва своя избор и я пуска в урна. Така се провежда голяма част от вота в България, особено в секции с до 300 избиратели.
С хартиените бюлетини обаче се свързват най‑честите критики за забавено преброяване, човешки грешки и възможности за манипулации при отчитането на резултатите. Именно затова през последните години темата за ролята на технологиите при броене и гласуване е постоянна част от обществените дебати.
- Гласуване с машина
От 2020 година насам в България постепенно се развива практика за използване на машини за гласуване - специализирани устройства, които помагат на избирателите да направят избора си и отпечатват контролна разписка.
По сегашния Изборен кодекс изборите използват смесен модел:
В секции с над 300 избиратели машините са на разположение, но гласоподавателят може да избере дали да гласува с машина или с хартиена бюлетина.
Машината не добавя директно гласа в софтуерна база, а отпечатва контролна разписка, която се сгъва, подпечатва и се отчита от комисията така, все едно става дума за хартиена бюлетина.
Предимствата, според привържениците, са по‑малък процент невалидни гласове, по‑бързо броене и намален човешки фактор в отчитането.
Критиките са, че вече не става дума за пълно автоматично отчитане, а по‑скоро за принтери, които правят "машинни бюлетини", които пак се броят на ръка. Опозицията и експерти предупреждават, че това не премахва възможността за манипулации, а може да създаде нова степен на непрозрачност, ако не се осигури 100% проверка на разписките от машините.
Припомняме, че след заседание, продължило повече от 14 часа миналата седмица, Правната комисия в Народното събрание прие на второ четене мащабните промени в Изборния кодекс. Дебатите по законопроекта, състоящ се от 222 параграфа, приключиха в 01:30 ч. след полунощ, а финалното гласуване завърши малко след 04:00 ч. в сряда сутринта.
- Последните законови промени и спорове (2025 - 2026)
През последните месеци политиците усилено обсъждат промени в Изборния кодекс, които пряко засягат машинното гласуване и броенето на бюлетини:
- Опит за въвеждане на оптични скенери ("броячки")
Една от най‑обсъжданите промени е заместителят на традиционните машини - оптични устройства за сканиране на хартиени бюлетини, които автоматично да преброяват гласовете. Според привържениците те биха ускорили и автоматизирали процеса на отчитане.
Решението предизвика остри критики, включително от ЦИК, която предупреди, че смяната на технологията не гарантира автоматично по‑голямо доверие в изборите и може да изостри недоверието в изборния процес.
Депутатите поставиха амбициозен срок от един месец, в който Министерският съвет трябва да организира набавянето на необходимата техника.
Законодателите предвидиха и "план Б": в случай че държавата не успее да осигури новите машини в законовия срок, следващият вот ще се проведе по досегашния ред – с наличните устройства и хартиени бюлетини.
Какво представляват машините-скенери: Технологията, която може да замени "мадуровките"
За разлика от сегашните машини с тъчскрийн, при този модел процесът започва и завършва с физически документ:
Ръчно попълване: Избирателят получава стандартна хартиена бюлетина и отбелязва своя вот с маркер или химикал в обозначените полета.
Сканиране: Вместо да пусне бюлетината в кутия, гласоподавателят я поставя в отвора на сканиращото устройство.
Дигитална обработка: Машината използва оптични сензори, за да разчете маркировките. Тя веднага добавя гласа към електронния протокол и автоматично прибира бюлетината в защитен вътрешен контейнер.
Обратна връзка: Ако гласът е невалиден (например отбелязани са две партии или празна бюлетина), устройството я връща на избирателя за корекция, за да не бъде изгубен вотът му.
| Характеристика | Сегашни машини (DRE) | Сканиращи машини (Скенери) |
| Начин на гласуване | Изцяло дигитален (на екрана) | Хартиен (с химикал) |
| Доказателство за вота | Терморазписка (къса се лесно) | Оригиналната бюлетина (в кутията) |
| Роля на машината | Тя "създава" гласа ви | Тя само "брои" гласа ви |
| Човешки фактор | Нулев при броенето | Нулев при преброяването |
Надеждност: Ключовото предимство на скенерите е т.нар. "хартиена следа". При съмнения в резултатите, оригиналните бюлетини могат да бъдат преброени ръчно. При сегашните машини гласът съществува първоначално като дигитален запис, а хартиената бележка е негово производно.
География на употреба: Къде е стандартът?
Оптичните скенери са най-широко разпространената изборна технология в света:
САЩ: Това е основният метод за гласуване в по-голямата част от щатите. Смята се за най-балансирания модел между бързина и сигурност.
Филипините: Страната използва над 90 000 такива устройства за своите мащабни национални избори.
Южна Корея и Канада: Прилагат се в различни формати както за национални, така и за местни вотове.
Финансови параметри и логистика
Въвеждането на нова изборна технология е мащабна инвестиция, която включва няколко пера:
Хардуер: Цената на едно сканиращо устройство варира между 3 500 и 6 000 долара. За България биха били нужни около 12 000 броя, което прави инвестиция от над 80 млн. лева само за техника.
Консумативи: Тези машини изискват специални бюлетини с висока прецизност на печата и конкретна плътност на хартията, за да се избегнат технически засечки (paper jams).
Обучение: Необходима е преквалификация на членовете на СИК, тъй като работата със скенери изисква различна поддръжка от тази на сегашните терминали.
Предизвикателства пред сигурността и времето
Макар да се смятат за по-сигурни срещу софтуерни манипулации, скенерите изискват прецизна калибрация, за да разпознават различна интензивност на мастилото.
Експертите обаче са категорични: преходът към нова технология отнема поне 12 месеца. Предвид факта, че сме в началото на 2026 г. и предсрочните избори са на дневен ред, въвеждането им "в последния момент" може да се превърне в сериозно логистично предизвикателство за изборната администрация.
Какво представляват новите машини-скенери, с които се предлага да гласуваме
- Отказ от пълно машинно гласуване
На фона на дебатите парламентарната правна комисия отхвърли предложението за изцяло машинно гласуване, с аргумент, че страната все още не е готова за такъв преход. Това удари амбициите на част от политическите сили да автоматизират по‑голяма част от процеса.
НС продължава работата по Изборния кодекс
- Спорове за контрола върху машините
Появиха се и искания от политически сили и граждански организации за по‑голяма прозрачност по отношение на контрола, сертифицирането и достъпа до софтуера на машините, които бяха отхвърлени от Централната избирателна комисия.
- Секции в чужбина - остър политически дебат
Гласуването извън България е друг ключов въпрос, който разпали обществено напрежение:
- Досегашната практика
До 2024 г. българските граждани в чужбина гласуваха в стотици секции: 719 секции в 57 държави за парламентарните избори, а машинно гласуване бе налично в определени места като Турция, Обединеното кралство, Германия, САЩ и други.
- Предложените ограничения
Най‑новият проект за промяна в Изборния кодекс предвижда:
- Ограничение на избирателните секции извън ЕС до 20 места (без тези в дипломатически мисии), което значително намалява възможностите за гласуване на хиляди българи живеещи в страни като Великобритания, САЩ и Канада.
Тази мярка предизвика остри реакции от български общности зад граница, които определят предложението като нарушение на изборните права и дискриминация на граждани извън ЕС. Те предупредиха, че такова ограничение може да доведе до "катастрофално влошаване" на условията за гласуване.
В четвъртък (28 януари 2026 г.) парламентарната правна комисия прие на първо четене законопроекта на "Възраждане" за промени в Изборния кодекс (ИК), с който се регламентира в страни, които не са членки на ЕС, да бъдат разкривани до 20 секции, извън дипломатическите и консулските представителства. "За" бяха десет депутати, шест – против, един се въздържа. Подкрепиха го от ГЕРБ-СДС, "Възраждане" , "Има такъв народ" и "БСП-Обединена левица". Против бяха от "Алианс за права и свободи", "ДПС-Ново начало" и "Продължаваме промяната-Демократична България") . Въздържа се представителят на "Морал, единство, чест".
"Величие" не присъстваха на заседанието.
Припомняме, че същият текст бе приет на 16 януари, когато комисията разгледа и гласува на второ четене общ законопроект за изменения в ИК. Той обаче не влезе за обсъждане в пленарната зала, тъй като миналата седмица именно заради него в четвъртък и петък нямаше кворум в пленарната зала.
С шест гласа "за" ( ПП-ДБ, АПС и "Възраждане") , осем – против ( ГЕРБ-СДС, ИТН, ДПС- "Ново начало") и трима "въздържал се"( двама от БСП и един от МЕЧ ) комисията отхвърли законопроекта на "Продължаваме промяната-Демократична България" за пълно възстановяване функционалността на сегашните машини за гласуване. Т.е. да се възстанови машинният протокол, машините да не са само принтери, обясни Надежда Йорданова. Предлагаме да се отчита машинно резултатът, да се разпечатва протокол от машината, както и 100 % контролно преброяване на машинните разписки, посочи тя. Според вносителите това изключително много ще улесни работата на комисиите в края на изборния ден. Настояваме да бъде върнат машинният протокол, подчерта Йорданова.
Най-голямата опасност за демокрацията у нас е етническият и зависимият вот, затова с този законопроект искаме да се ограничи това влияние и контролираният вот, заяви Петър Петров от "Възраждане".
Инициативата на "Възраждане" цели да подхрани купения и контролирания вот, вместо да го ограничи, смята Хайри Садъков от "Алианс за права и свободи" (АПС).
Няма да подкрепя законопроекта, защото разглеждането на законодателни промени в последния момент противоречи на много европейски документи, заяви Явор Хайтов от АПС. Ограничаването на възможността на българите да гласуват е непатриотично, защото самата възможността да го правят ги привързва към тяхната татковина, добави той и отбеляза, че предложението е антибългарско.
Според Конституцията гражданите на Република България, където и да се намират, имат право да гласуват и да избират държавни органи. Наше задължение е да запазим това право, а не да го ограничаваме, каза Надежда Йорданова от "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ). Контролираният вот е проблем, но той се разрешава с действаща правосъдна система и действащо МВР, а не с ограничаване на гражданите, добави Йорданова.
Людмила Илиева от ПП-ДБ попита дали може да очакваме от "Възраждане" да внесат предложение, което да редуцира и българските граждани на територията на страната да упражняват правото си на глас.
Не виждам защо трябва да наказваме българите във Великобритания, които са 8000, да си дадат гласа, каза Христо Расташки от МЕЧ. Това, което правите на всички граждани извън ЕС, е да им пречите, допълни той.
- Какво не се променя и остава спорно
- Независимо от дебатите, изискването за тайно, свободно и лично гласуване остава в сила, както е гарантирано от Изборния кодекс. Това право е основен принцип на демократичния процес в България и не подлежи на отнемане.
- Машините за гласуване все още не записват директно гласове в електронна база данни, а служат основно за отпечатване на контролна разписка, което частично е принципът на "хибридно" гласуване, обсъждан от експерти.
Темата за Изборния кодекс и начина на гласуване в България остава силно политизирана през 2026 г. Споровете около машините и хартиените бюлетини, както и дебатът за правото на глас на българите в чужбина, показват, че изборните правила са не само технически въпрос, а и силно свързани с доверието в демократичните институции. Предстоящите избори през 2026 г. ще бъдат ключов тест за това дали политическата система ще успее да намери стабилен и приемлив за всички компромисен модел, който да гарантира прозрачни, честни и достъпни избори за всички български граждани.
