П рез последните години дебатът за начина на гласуване в България се фокусира върху два основни модела: изцяло електронни устройства (DRE) и хартиени бюлетини.
(Във видеото: След 14-часово заседание: Правната комисия прие промените в Изборния кодекс на второ четене)
В момента обаче на преден план излиза трети вариант – оптичните сканиращи устройства (Optical Scan Voting Systems). Тази технология съчетава традиционното гласуване върху хартия с автоматизирана обработка на данните.
След заседание, продължило повече от 14 часа, Правната комисия в Народното събрание прие на второ четене мащабните промени в Изборния кодекс. Дебатите по законопроекта, състоящ се от 222 параграфа, приключиха в 01:30 ч. след полунощ, а финалното гласуване завърши малко след 04:00 ч. в сряда сутринта.
Ключовите промени: Оптични скенери и хибриден модел
Основната новост в изборния процес е въвеждането на оптични устройства за сканиране, които ще преброяват бюлетините автоматично. Депутатите поставиха амбициозен срок от един месец, в който Министерският съвет трябва да организира набавянето на необходимата техника.
Законодателите предвидиха и „план Б“: в случай че държавата не успее да осигури новите машини в законовия срок, следващият вот ще се проведе по досегашния ред – с наличните устройства и хартиени бюлетини.
Какво представляват машините-скенери: Технологията, която може да замени „мадуровките“
Механизъм на действие: Как гласуваме?
За разлика от сегашните машини с тъчскрийн, при този модел процесът започва и завършва с физически документ:
Ръчно попълване: Избирателят получава стандартна хартиена бюлетина и отбелязва своя вот с маркер или химикал в обозначените полета.
Сканиране: Вместо да пусне бюлетината в кутия, гласоподавателят я поставя в отвора на сканиращото устройство.
Дигитална обработка: Машината използва оптични сензори, за да разчете маркировките. Тя веднага добавя гласа към електронния протокол и автоматично прибира бюлетината в защитен вътрешен контейнер.
Обратна връзка: Ако гласът е невалиден (например отбелязани са две партии или празна бюлетина), устройството я връща на избирателя за корекция, за да не бъде изгубен вотът му.
| Характеристика | Сегашни машини (DRE) | Сканиращи машини (Скенери) |
| Начин на гласуване | Изцяло дигитален (на екрана) | Хартиен (с химикал) |
| Доказателство за вота | Терморазписка (къса се лесно) | Оригиналната бюлетина (в кутията) |
| Роля на машината | Тя „създава“ гласа ви | Тя само „брои“ гласа ви |
| Човешки фактор | Нулев при броенето | Нулев при преброяването |
Надеждност: Ключовото предимство на скенерите е т.нар. „хартиена следа“. При съмнения в резултатите, оригиналните бюлетини могат да бъдат преброени ръчно. При сегашните машини гласът съществува първоначално като дигитален запис, а хартиената бележка е негово производно.
География на употреба: Къде е стандартът?
Оптичните скенери са най-широко разпространената изборна технология в света:
САЩ: Това е основният метод за гласуване в по-голямата част от щатите. Смята се за най-балансирания модел между бързина и сигурност.
Филипините: Страната използва над 90 000 такива устройства за своите мащабни национални избори.
Южна Корея и Канада: Прилагат се в различни формати както за национални, така и за местни вотове.
Финансови параметри и логистика
Въвеждането на нова изборна технология е мащабна инвестиция, която включва няколко пера:
Хардуер: Цената на едно сканиращо устройство варира между 3 500 и 6 000 долара. За България биха били нужни около 12 000 броя, което прави инвестиция от над 80 млн. лева само за техника.
Консумативи: Тези машини изискват специални бюлетини с висока прецизност на печата и конкретна плътност на хартията, за да се избегнат технически засечки (paper jams).
Обучение: Необходима е преквалификация на членовете на СИК, тъй като работата със скенери изисква различна поддръжка от тази на сегашните терминали.
Предизвикателства пред сигурността и времето
Макар да се смятат за по-сигурни срещу софтуерни манипулации, скенерите изискват прецизна калибрация, за да разпознават различна интензивност на мастилото.
Експертите обаче са категорични: преходът към нова технология отнема поне 12 месеца. Предвид факта, че сме в началото на 2026 г. и предсрочните избори са на дневен ред, въвеждането им „в последния момент“ може да се превърне в сериозно логистично предизвикателство за изборната администрация.
