П евицата Поли Генова говори открито за труден период в живота си, за търсенето на професионална помощ и за пътя към възстановяването. В разговор в подкаста „Храмът на историите“ с Мариян Станков – Мон Дьо тя разказва за моментите, в които се е изолирала от близките си, за терапията и за промените, през които е преминала.
- За трудния период
Поли Генова споделя, че е преминала през период, в който е изпитвала силна липса на мотивация и желание за социални контакти.
„Вече не се страхувам да говоря за моментите, в които не съм имала сила нито да изляза от къщи, нито да стана от леглото“, казва тя.
По думите ѝ това състояние е довело до постепенно отдалечаване от хората около нея.
„В един момент осъзнах, че съм се отделила първо от обществото, а след това и от приятелите си. Аз съм много социален човек, а да не излизам от вкъщи за мен винаги е било знак, че не съм добре“, разказва Генова.
Тя описва тежките дни като моменти, в които дори не е искала да се поглежда в огледалото.
„Събуждаш се и просто не искаш да излезеш от леглото. Дори не исках да се поглеждам в огледалото. Все едно не можех да остана насаме със себе си“, казва певицата.
- Решението да потърси помощ
Генова признава, че дълго време е отлагала решението да потърси професионална помощ, въпреки съветите на близките си.
„Имах телефоните на няколко терапевти. Можех да се обадя, но все нещо не ми достигаше. Имаше страх да призная, че не съм добре и че не мога да се справя сама“, споделя тя.
По думите ѝ след първите срещи с терапевт усещането е било като облекчение.
„След първите няколко сеанса излизаш все едно си свалил някаква тежест от гърба си, която си носил през цялото време“, казва певицата.
Тя допълва, че осъзнаването, че има нужда от помощ, е било една от най-трудните стъпки.
„Казах си: не е страшно, направи го. Децата също усещат. Питаха ме: „Мамо, защо плачеш толкова много?“, разказва Генова.
- Музиката като начин за изразяване
Певицата посочва, че преживяванията от този период са се отразили и на творчеството ѝ. Част от емоциите са намерили място в песента ѝ „Моята душа“.
„Това са емоции. Така написах и „Моята душа“. В нея има нещо, което ми помогна да продължа“, казва Генова.
По думите ѝ създаването на музика често е свързано с преживяванията на артиста.
„На дъното съм, търся как да продължа. Но когато слушам песента днес, се усмихвам, защото знам, че съм го преодоляла“, допълва тя.
За участието в „Евровизия“
В разговора Генова коментира и темата за конкурса „Евровизия“. Тя казва, че е имала желание отново да участва, но е установила, че регламентът не позволява това при настоящите условия.
„Никой не ми е казвал „не“. Прочетох правилата и разбрах, че няма как да се случи в този момент“, казва певицата.
Според нея участието в конкурса може да даде силен старт на един артист, но успехът след това зависи от личните усилия.
„Това са три минути слава. Когато всичко свърши и останеш сам, тогава започва истинският път“, коментира Генова.
- Подкрепата на близките
Поли Генова посочва, че партньорът ѝ е бил сред хората, които са я подкрепяли в трудния период.
„Той беше човекът, който първи ми каза, че трябва да отида на терапевт. Беше много разбиращ и помагащ“, казва тя.
По думите ѝ подобна подкрепа изисква търпение.
„Трябва да имаш огромно търпение и да обичаш някого много, за да преминеш през всичко това заедно с него“, допълва певицата.
- За личните промени
Генова казва, че през годините е преминала през различни етапи и промени, но се стреми да работи върху себе си.
„Опитвам се да се събуждам всеки ден с по-добра версия на това, което съм“, казва тя.
Според нея най-важното е човек да се научи да приема както положителните, така и трудните моменти в живота.
