С мъртта мъж в планината отново постави на дневен ред въпроса защо системата за въздушна спешна медицинска помощ в България не работи ефективно почти две години след старта си. Случаят отвори редица въпроси – защо медицинските хеликоптери рядко се използват при пътни инциденти, защо първичните спасителни мисии са малко и защо проектът за изграждане на системата остава в застой, съобщи NOVA.
На теория въздушната спешна помощ трябва да достига директно до мястото на инцидента и бързо да транспортира пострадалите до лечебно заведение. На практика обаче системата извършва основно спасителни операции в планината или транспортира пациенти между болници. Статистиката показва сериозна разлика с други европейски държави. За близо две години в България са извършени около 200 мисии, докато само за една година в Австрия те са над 21 000.
Един от основните проблеми е малкият брой т.нар. първични мисии – случаи, при които хеликоптерът се изпраща директно на мястото на инцидента, за да транспортира пострадал до болница. Друг сериозен проблем е изграждането на базите за хеликоптерите. Към момента функционират само бази в София и Сливен, въпреки че първоначалният план предвиждаше шест.
От системата за въздушна медицинска помощ отказаха коментар, въпреки че екип на NOVA ги потърси за позиция, включително и чрез писма.
Според Димитър Димитров от Българската лавинна асоциация проблемът е в липсата на добре изградена система. „Системата за въздушна спешна помощ беше дългогодишна битка. Дълго време държавата се противопоставяше заради финансирането. Когато получихме европейска подкрепа, тя беше създадена, но най-важното – самата система – липсва“, коментира той.
По думите му в момента страната разполага с няколко хеликоптера, но реално има „една и половина база“, което прави ефективната работа почти невъзможна. Димитров посочва още, че през последните две години първичните мисии са били извършвани основно по искане на Планинската спасителна служба, което според него е резултат от начина, по който системата е въведена.
Според д-р Благомир Здравков, член на експертния съвет по авиационна медицина, най-сериозният въпрос остава защо основната функция на системата – бързата реакция в рамките на т.нар. „златен час“ – все още не се изпълнява. „Две години след стартирането на въздушната спешна помощ все още няма реални първични мисии в необходимия мащаб, а това трябва да е основната ѝ задача“, посочи той.
Министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски заяви, че в България има сравнително равномерно разпределение на лечебните заведения, което в много случаи прави транспортирането по въздух ненужно. „Не е необходимо всеки път да се активира медицинският хеликоптер, защото пациентът може да бъде транспортиран с линейка до болница“, обясни той.
По думите му системата е нова и тепърва се развива. Необходим е и по-голям опит на екипите и пилотите, за да се избегнат рискове за пациентите.
По повод трагичния случай в района на Мальовица министърът посочи, че хеликоптерът е излетял около 45 минути след подаването на сигнала. Причината за забавянето е била необходимостта от уточняване на координатите и съобразяване с трудния терен. Според наличната медицинска информация състоянието на пострадалия е било толкова тежко, че дори по-бързото пристигане на хеликоптера вероятно не би променило изхода.
В момента в България има четири медицински хеликоптера, като наскоро е пристигнал и пети. Министърът посочи, че при встъпването на служебния кабинет са били установени неизпълнени ангажименти по изграждането на базите за тях. Към момента нито една от планираните инвестиции не е напълно завършена, а страната е изправена пред риск да загуби средства по Плана за възстановяване и устойчивост.
Според д-р Благомир Здравков обаче реално функционират само два хеликоптера, а част от тях имат и технически ограничения – например не могат да транспортират деца под пет килограма.
