Ц ентралната избирателна комисия (ЦИК) не установи административно нарушение на Изборния кодекс, извършено от Румен Радев чрез изявление след негово участие.
Решението беше прието след няколкочасово заседание с 8 гласа „за“ и 7 „против“.
Според част от членовете на ЦИК обаче взетото решение е незаконосъобразно, тъй като в сигналите става въпрос за съвсем различно нарушение – използване на комуникационните канали на Министерския съвет за предизборна агитация.
Гюров и Кандев сезираха ЦИК за агитация от Радев
Над 105 сигнала бяха подадени до ЦИК от граждани, неправителствени организации, както и от Инициативния комитет на Гюров и Кандев заради изявлението на Румен Радев.
Отбелязва се, че съгласно презумпцията за невиновност лицата, срещу които са подадени сигналите, се смятат за невинни до доказване на противното.
Казусът възникна след като Министерският съвет разпространи изявление на Радев в подкрепа на Илияна Йотова. Според мнозинството в ЦИК това е станало след края на първия тур, преди началото на новата предизборна кампания за балотажа. А по отношение на втората част от казуса - безплатна реклама чрез Министерски съвет, от ЦИК са изпратили писмо до Сметната палата, която е компетентна да установи дали има нарушение.
От „Демократична България“ веднага излязоха с позиция, като съобщиха, че решението на ЦИК ще бъде обжалвано.
„ЦИК реши, че няма нарушение на изборните правила и отказа да се произнесе по същество по повече от 105 сигнала за използване на Правителствената информационна служба и официалните канали на Министерския съвет в подкрепа на кандидатурата на Илияна Йотова.
Мнозинството в ЦИК, формирано с гласовете на представители на „Прогресивна България“ и „Възраждане“, направи всичко възможно да не отговори на един прост въпрос: допустимо ли е официалният сайт и пресслужбата на Министерския съвет да разпространяват призив на министър председателя Румен Радев за подкрепа на конкретен кандидат за президент?
Наруши ли Радев Изборния кодекс с коментара си за балотажа?
Вместо да разгледа случая по същество, мнозинството предпочете процедурни хватки - превратно тълкуване на Изборния кодекс, като прие, че в една част Комисията не е компетентна, но иначе нарушение на изборните правила няма. Аргументите се сменяха в хода на заседанието на ЦИК, отговорността се прехвърляше, а единственото, което остана непроменено, беше нежеланието ЦИК да се произнесе по същество.
Това е особено тревожно, защото става дума не за партийна страница, не за личен профил и не за предизборна трибуна. Става дума за официалните комуникационни канали на Министерския съвет, поддържани с публичен ресурс.
ЦИК не може да се превръща в институционален щит, който пази властта от проверка. Независимостта на комисията не е привилегия, която позволява да се избягват неудобни решения. Тя е задължение да се прилага законът еднакво към всички.
Още по недопустимо би било партийната принадлежност на членовете на комисията да определя кога ЦИК вижда нарушение и кога предпочита да не го вижда.
105 сигнала не могат просто да изчезнат зад процедурни маневри.
Когато държавният ресурс се използва в разгара на предизборна кампания, обществото има право на ясен отговор. Имало ли е нарушение или не? Това е въпросът, който ЦИК трябваше да изследва по същество, а не да затваря очи.
Отказът да го направи няма да сложи край на казуса.
Решението ще бъде обжалвано незабавно. Съдът трябва да направи това, което ЦИК днес отказа да направи, а именно да приложи закона и да установи дали изборните правила са били нарушени.
Изборните правила важат за всички. Включително за министър председателя. Включително за управляващите. Включително когато кандидатът, за когото се агитира, се казва Илияна Йотова“, заявяват от „Демократична България“.
Добави ни в предпочитани източници в Google
