С АЩ са държавата с най-големия брутен дълг в света, докато България е една сред най-малко задлъжнелите. Кога дългът се превръща в проблем?
Брутният дълг на САЩ вече е над 36 трилиона долара и надхвърля 120% от брутния вътрешен продукт на най-голямата икономика в света. Така, всеки американски гражданин, включително децата, е натоварен с повече от 100 хил. долара държавен дълг, сочат данните на финансовото министерство на САЩ.
Това притеснява американците и е основна точка в политика на новия президент Доналд Тръмп за съкращаване на разходите.
Реално обаче дългът на САЩ не толкова голям проблем, колкото изглежда. Причината за това е доларът, който след Втората световна война се превръща в глобална резервна и търговска валута.
Около 9 трилиона от дълга на САЩ е външен, но дори и външният им дълг е в долари. И тъй като плащанията по него са в националната валута, той на практика може да бъде третиран като вътрешен дълг.
Отговаря ли България на критериите за еврото?
Теоретично инвестициите в държавните облигации могат да конкурират инвестициите в икономическо производство. А увеличаването на дълга може да доведе до нарастване на лихвените нива.
Реално покупките на дълг рядко заместват други инвестиции, а по-често са вид застраховка за инвеститорите. А лихвените нива зависят преди всичко от инвестиционния интерес към облигациите, а не от размера на дълга.
Също теоретично увеличаването на парите в обращение в икономиката ускорява инфлацията, но реално това не се случва докато средствата не се превърнат в крайно потребление, за да повлияят на потребителските цени. Този феномен стана ясно видим в десетилетието на ниска инфлация между Световната финансова криза и пандемията от COVID-19.
Много трудно е да се каже колко е лимитът на вътрешния дълг за дадена държава. Една от основните причини за това е, че няма легален механизъм за държавен фалит. Тоест докато инвеститорите не бъдат принудени или не решат да отпишат дълга – той остава дължим.
Ето какви лихви ще плаща България по новия дълг
Данните на Международния валутен фонд показват, че дългът на Япония например, макар и номинално по-малък от този на САЩ, възлиза на 1,35 квадрилиона йени (9,3 трлн. долара) или над 200% от нейния БВП. Но тъй като йената е регионална резервна и търговска валута, това не е толкова огромен проблем, колкото изглежда.
В ЕС има ограничение за държавния дълг от 60% от БВП, което много държави не спазват.
Дългът в чужда валута обаче поражда съвсем различен вид проблеми. Това е основната причина за дългови кризи и хиперинфлация през изминалия век, включително и в България.
Какъв е механизмът на подобни събития? Плащанията по дълга в чужда валута принуждават държавата да изтегли необходимите средства или набирайки нов дълг, или от икономиката. Тя не може просто да емитира още пари. Само че компаниите вносителки, частните длъжници, износителите и обикновено енергетиката, също се нуждаят от чужда валута. Така държавата се оказва в ситуация да избира между дългова спирала с все по-лоши условия и по-големи плащания или създаване на дефицит на чуждата валута в икономиката, който води до срив на стойността на националната валута и хиперинфлация. Това се случи в България през 90-те години на миналия век.
Не е задължително набирането на външен дълг да доведе до такава криза. Това зависи както от размера на външния дълг, така и от платежния баланс – външната търговия и инвестициите, т.е. дали има приток или изтичане на капитали от страната. Държава, чиято икономика се радва на приток на чуждестранни капитали, може да си позволи и по-голям външен дълг.
Къде се намира България в момента на този фон? Финансовото министерство планира държавният дълг да достигне 59,7 млрд. лв. в края на тази година. Това са 9 275 лв. на човек от населението. Така задълженията на държавата ще са 27,7% от БВП, нараствайки с 12,3 млрд. лв., което е рекордно увеличение като парична стойност в новата история на страната. За целта на 28 април държавата пласира на международните пазари облигации за общо 4 млрд. евро (7,8 млрд. лв.)
Към края на миналата година външният държавен дълг възлизаше на 35,5 млрд. лв. От него 33 млрд. лв. бяха деноминирани в евро, 2,8 млрд. лв. – в щатски долари, а 33,7 млн. лв. в други валути.
Дори с рекордното нарастване на дълга през тази година България остава сред най-слабо задлъжнелите държави в света, сочат данните на Евростат. В Европейския съюз средната държавна задлъжнялост е близо 81% от БВП. Само Естония бе по-слабо задлъжняла от България със съотношение дълг към БВП към края на 2024 г. от 23,6%. Вече и Люксембург е по-малко задлъжнял, с държавен дълг от 26,3% от БВП. Но всички останали европейски страни остават по-задлъжнели от България, като държавните дългове на Белгия, Италия, Испания, Гърция и Франция надхвърлят 100% от БВП.
Значителна роля играе и очакваното влизане на България в еврозоната. Тогава на практика целият държавен дълг, деноминиран в евро, ще бъде в националната валута на страната. Това значително ще намали риска от евентуална дългова криза.
