Е вропейската комисия одобри средносрочния финансов план на България за 2025-2028 г. С поглед към присъединяване към еврозоната през 2026 г., какви са следващите стъпки:
Нови правила на ЕС влизат в сила
От 30 април 2024 г. ЕС въведе нови икономически правила, които да помогнат на страните членки да управляват финансите си по-добре. Тези правила, включително ключов закон, наречен Регламент (ЕС) 2024/1263, имат за цел да държат държавния дълг под контрол, да насърчават устойчив икономически растеж чрез реформи и инвестиции. Фокусът е върху средносрочните цели , като същевременно се гарантира, че всички се придържат към едни и същи стандарти.
Какво представляват тези планове?
Всяка страна от ЕС, включително България, трябва да представи финансов план за следващите 4-5 години. Тези “средносрочни фискално-структурни планове” се фокусират върху поддържането на дълга и бюджетния дефицит под контрол. По-конкретно, дефицитът не трябва да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Плановете включват и реформи и инвестиции, за да се справим с национални и европейски предизвикателства, като опазване на околната среда и дигиталното развитие.
Всеки план определя лимит на нетните разходите. Държавите могат да удължат своя график за корекции от 4 на 7 години, ако се ангажират с по-значителни реформи. Европейската комисия прави преглед на тези планове, а Съветът на ЕС - ресорните министри дават окончателно одобрение. За България това означава създаване на план за разумно управление на средствата, като същевременно се обръща внимание както на местните нужди, така и на целите на ЕС.
Как България отговаря на критериите
България се стреми да приеме еврото през 2026 г., но за това трябва да изпълни Маастрихтските критерии. Ето как се представяме според последните данни за 2025 г.:
- Ценова стабилност - средната годишна инфлация на потребителските цени не трябва да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта тази в трите държави от еврозоната с най-ниска стойност на показателя. През март, за когато са последните актуални данни на Националния статистически институт, инфлацията, изчислена по методологията на Евростат е 2,7%. Така България покрива този критерий. ✔️
- Бюджетен дефицит: Трябва да е под 3% от БВП. През април той 0,9%, а за годината е планиран 2,8% - изпълняваме условието. ✔️
- Държавен дълг: Трябва да е под 60% от БВП. С 23,1% през 2025 г. сме далеч под лимита. ✔️
- Стабилност на валутния курс (ERM II): Трябва да участваме в механизма ERM II поне 2 години без изменения на валутния курс надхвърлящи сумарно 15%. България е в ERM II от юли 2020 г. и заради валутния борд няма изменения на курса на лева спрямо еврото - условието е изпълнено. ✔️
- Дългосрочни лихвени проценти по държавния дълг: Не трябва да надвишават с повече от 2 процентни пункта средните в трите държави от еврозоната с най-ниска инфлация. България отговаря и на това изискване.✔️
- В допълнение се взимат предвид и резултатите от интеграцията на пазарите, състоянието и промяната на платежния баланс по текущата сметка, както и преглед на промяната на разходите за труд на единица продукция и други ценови индекси - като цяло България отговаря и на тези условия. ✔️
България представи плана си след забавяне
България изпрати плана си на ЕС на 27 февруари 2025 г, след като получи две удължения на крайния срок. Преди това Комисията предостави насоки на 24 януари 2025 г, като постави ключова цел: до 2028 г. България трябва да постигне бюджетен баланс (усреднена стойност на дефицита без еднократни пикове и спадове) от до 2,1% от БВП, за да поддържа дефицитите под 3% и дълга под 60% от БВП през следващото десетилетие. Беше спомената и по-строга незадължителна цел от 0,9%, но тя не се изисква от страната.
Между 2024 г. и 2025 г. България и Комисията проведоха подробни разговори за оформяне на плана, обсъждайки лимити на разходите, икономически растеж, инфлация и приоритети като зелена енергия, икономическа сила, енергийна сигурност и отбрана.
Икономиката на България
ЕК даде положителна оценка на икономиката на България. Растежът беше 2,8% през 2024 г. и се очаква да достигне 2,9% през 2025 г. и 3% през 2026 г. Безработицата е ниска - 4,2% през 2024 г., спада до 3,8% до 2026 г., а инфлацията се очаква да намалее от 6,5% през 2024 г. на 2,3% през 2025 г.
Бюджетният дефицит е 3% от БВП през 2024 г., но това трябва да се понижи до 2,8% през 2025-2026 г. Дългът беше 24,1% от БВП през 2024 г., спадайки до 23,1% през 2025 г., преди да достигне до 24,5% през 2026 г. Планът на България определя ръст на разходите от 4,9% (малко под 5,1% средно за ЕС) и бюджетен баланс от 1,8% от БВП до 2028 г, по-добър от минималната цел на ЕС от 2,1%.
Какво има в плана на България за 2025-2028 г?
Планът на България предвижда държавният дълг да нарасне от 24,2% от БВП през 2024 г. до 30,8% до 2028 г. и до 45,3% до 2038 г., но със запазване на бюджетния дефицит под 3% в края на всяка година. Стратегията се фокусира върху подобряване на приходите чрез стъпки като справяне с избягването на данъци и увеличаване на плащанията за социално осигуряване, с малко съкращения на разходите. Планът изброява над 120 реформи и инвестиции, много от които финансирани от програми на ЕС, насочени към цели като зелена енергия, социална подкрепа, енергийна независимост и отбрана. Той разглежда много препоръки на ЕС от 2019-2024 г., въпреки че някои въпроси, като борбата с прането на пари, не са напълно обхванати. България също подчертава нуждите от инвестиции в енергетиката, климатичната устойчивост, социалните услуги и отбраната.
