36

Те са съвременните герои и те са хората, които имат най-смъртоносната работа в света. Те са "Белите каски" в Сирия - така станаха известни заради цвета на шлемовете, които носят. За хората в страната, в която войната навлезе в осмата си година, те са Гражданска защита.

Днес доброволците са близо 4000 души. 

“Помним лицата на всички, които сме спасили.

И на тези, които не успяхме. Защото когато видиш един човек, който умира от страх, няма как да забравиш образа му". Това разказват доброволците от организацията пред NOVA. 

Източник: ЕПА/БГНЕС

Репортерът Яна Николова и операторът Росен Илиев ни срещат с тях - повече в Темата на NOVA в неделя, 25 март, след Централните новини

ПОВЕЧЕ ЗА РАБОТАТА НА ТЕРЕН И ЗА СРЕЩАТА С ДОБРОВОЛЦИТЕ В ГАЛЕРИЯТА

Ето какво разказва Яна Николова специално за Vesti.bg:

Бебето трябва да е прекарало под отломките 12 часа. А когато си само на две седмици, 12 часа са сериозна част от твоя живот. 

12 часа под отломките са цяла вечност, дори и да си на 30 години!

През лятото на 2014-а над Алепо падат варелни бомби – пускат ги от хеликоптери. Устройствата стигат до земята за около 90 секунди. Докоснат ли я – усещането е като при земетресение.

„Това е нещо като варел или тръба, която се пълни с експлозив и с малки парчета метал, като монети и пирони, например. Пускат ги от голяма височина, от хеликоптери, така че когато паднат на земята, да предизвикат възможно най-много разрушения“, ще разкаже по-късно пред камерата ни Мохамад Раджаб, един от  членовете на Борда на "Белите каски", доброволец от град Хама. Преди войната – учител.

Но да се върнем в Алепо, в онзи летен ден на 2014-а.

Представете си триетажна постройка, срината до основи от варелните бомби. На място веднага пристига екип от "Бели каски", които започват да вадят хората изпод руините. Успяват да спасят две семейства. Третото… е майка с двуседмичното й бебе. Майката е добре, но минават часове, докато чуят изпод руините плача на детето. 

Бебето трябва да е прекарало под отломките 12 часа. 

А както вече казахме - когато си само на две седмици, 12 часа са сериозна част от твоя живот. 

12 часа под отломките са цяла вечност, дори и да си на 30 години!

Първия човек, когото вижда, след цялата тази вечност, се казва Халед Омар, доброволец от "Белите каски". Именно ръцете на Халед го изваждат от купчината отломки, която доскоро е била дом, и го връщат обратно към живота. 

Историята за „бебето чудо“ обиколи света.

А снимките му с човека, който го измъкна от руините, станаха символ на надеждата, че животът може да победи и там, където има толкова много смърт. 

Какво е да си там – на границата между живота и смъртта? "Белите каски" разказват пред NOVA!

Пролетта на 2018-а.

С оператора Росен Илиев се отправяме към турския град Газиантеп. От там – отнема половин час и умерено количество лири, за да стигнеш до границата със Сирия. Всеки местен таксиметров шофьор ще те закара, а от прозореца ще ти покаже Африн – там, където сега турските власти провеждат операцията си срещу кюрдите. 

Целта на Ердоган в Сирия - да унижи кюрдите

Факт: Африн падна

Войната е точно зад ъгъла. 

Там ще ги срещнем – това е рядкост, защото и доброволците, и техните семейства рядко напускат Сирия. В повечето случаи го правят само, за да се лекуват от нараняванията, които получават по време на мисиите си. 

Днес доброволците от от Syria Civil Defence, познати още като "Белите каски", са близо 4000 души.

Източник: Личен архив

Спасените от тях хора са в пъти повече. Ще ги срещнете в най-опасните точки на страната – да вадят хора, затрупани под руините, да гасят пожари и помагат на тези, изгубили дома си.  

Срещаме се с Мохамад Раджаб, бивш учител от град, Хама и настоящ член на Борда на "Белите каски". Всички го наричат Абу Хашем. Той ни разказва за създаването на организацията след началото на конфликта в Сирия. 

"Имаше толкова много ранени. Трябваше да направим нещо, за да им помогнем. Започнах да се грижа за тях, оказвах им първа помощ, въпреки че не съм учил за лекар, знаех, че трябва да направя всичко по силите си, за да им помогна. В един момент решихме, че и това не е достатъчно. С група мъже от родния ми град направихме пункт, оперативен център за нашия район. Същото се случи и в един друг град наблизо. Започнахме да поддържаме връзка. Така постепенно станахме "Бели каски". Правим всичко това, защото чувстваме, че имаме отговорност към хората на Сирия".

Разказват, че организацията се издържа само от дарения. Освен че спасяват хора, "Белите каски" заснемат всяка спасителна операция. Всъщност, техните кадри са един от малкото източници на информация за точки от Сирия, в които се водят тежки сражения. Западните медии се надпреварват да разказват за тях, а филм за работата им дори спечели Оскар миналата година, в една от категориите за документално кино. 

Това е семейството на Амир, доброволец от "Белите каски". Домът им в Азаз, област Алепо, е бил разрушен, сега живеят в турския град Килис, на три километра от границата със Сирия. Няколко дни след срещата с тях, Амир е бил на косъм от смъртта. Негов колега е тежко ранен, а друг загива на място.
Това е семейството на Амир, доброволец от "Белите каски". Домът им в Азаз, област Алепо, е бил разрушен, сега живеят в турския град Килис, на три километра от границата със Сирия. Няколко дни след срещата с тях, Амир е бил на косъм от смъртта. Негов колега е тежко ранен, а друг загива на място. Източник: Личен архив

Критиците им обаче ги атакуват именно по тази линия – че с кадрите, които правят, целят да ударят по режима на Башар Асад. 

Питаме за това Ахмад Джабас, бивш студент по информационни технологии от Идлиб и настоящ доброволец. Освен спасителната си екипировка по време на мисия, Ахмад винаги носи със себе си и камерата си – той е един от операторите на "Белите каски". 

„Правим го, за да документираме всичко, за да покажем на света какво се случва в Сирия. И да дадем някаква надежда на хората, че - ето, ние сме тук, помагаме на хората в беда, разказва Ахмад Джабас:

“Помним лицата на всички, които сме спасили. И на тези, които не успяхме. Защото когато видиш един човек, който умира от страх, няма как да забравиш образа му“. 

Ради, който води екип за действие при химически атаки, допълва: 

„Някои ще кажат, че кадрите, които имаме са фалшифицирани, дори нямам думи за това, защото децата, бебетата, те са като ангели, не биха могли да изиграят този страх, който виждаме по лицата им“. 

„Помагаме на хората, дори и на войници, защото служим на цялото човечество, без значение от пол, религия, политически пристрастия. Каквито и да са те – ние им помагаме, защото са хора“, допълва Абу Хашем. 

А какво се случва с бебето и с Халед, човекът, който го извади изпод руините?

Иска ни се тази история да беше приключила в онзи летен ден 2014-а, когато след 12 часа под отломките, ръцете на Халед Омар изваждат детето отново на бял свят. 

Две години по-късно – през 2016-а, отново през август, по време на спасителна мисия, Халед Омар губи живота си.

Колкото до бебето.. Сега то трябва да е вече на 3 години и половина. И все още дава надеждата, че животът все пак побеждава там, където има толкова много смърт. 

Има разминаване между данните на сирийската "Гражданска защита", американското външно министерство и други източници за спасените от тях хора - според самите "Бели каски" на тях дължат живота си над 50 000 души.

Над 100 от доброволците са загубили живота си. ООН нарече бежанската криза след конфликта "най-голямата хуманитарна трагедия на нашето време". 

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram