М айката на Мерилин Монро – Гладис Пърл Бейкър, е самотна жена, страдаща от параноидна шизофрения, когато ражда бъдещата икона. Отношенията им остават изключително обтегнати чак до внезапната смърт на актрисата.
Когато Мерилин Монро стъпва за първи път на холивудската сцена, тя твърди, че никога не е познавала майка си. Звездата уверява обществеността, че е сираче, прекарало детството си в постоянно местене от един приемно семейство в друго. Тази трагична история обаче се оказва вярна само наполовина. През 1952 г. светски хроникьор разкрива, че майката на Мерилин всъщност е жива и работи в дом за възрастни хора в градче край Лос Анджелис.
Гладис Пърл Монро (известна и като Гладис Пърл Бейкър) се бори с тежко психическо заболяване и едва свързва двата края с нископлатена работа. Въпреки трудната им връзка, майка и дъщеря запазват известен контакт, а по-късно холивудската легенда се чувства длъжна да ѝ остави щедро наследство след неочакваната си кончина през 1962 г.
Защо обаче Мерилин Монро избира да излъже за жената, която я е родила?
- Защо Гладис Бейкър се отказва от детето си
Преди да се превърне в една от най-бляскавите икони на Холивуд, Мерилин е просто едно момиче на име Норма Джийн Мортенсън от предградията на Лос Анджелис.
Родена в Калифорния през 1926 г., тя е третото дете на Гладис, която работи като монтажистка в холивудско студио. Другите две деца на Гладис – Бърнис и Робърт – са отнети от първия ѝ съпруг Джон Нютън Бейкър. Той упражнява физически тормоз над нея, а бракът им е сключен, когато тя е едва на 15, а той – на 24 години.
След развода им през 1923 г. Бейкър получава пълно попечителство над децата, но след това буквално ги отвлича в родния си щат Кентъки. По-късно Гладис се омъжва за кратко за мъж на име Мартин Едуард Мортенсън, но се разделят броени месеци по-късно и до днес не е ясно дали той е биологичният баща на Мерилин.
Всъщност самоличността на бащата на Монро остава загадка и до днес. Фактът, че майка ѝ живее с недиагностицирана параноидна шизофрения и едва оцелява с мизерната си заплата, допълнително усложнява ситуацията. „Монро“ всъщност е моминското име на Гладис. Именно заради несретите на майката, малката Норма Джийн е дадена в приемно семейство.
В книгата си „Тайният живот на Мерилин Монро“ биографът Дж. Ранди Тараборели разказва, че Гладис посещавала дъщеря си при всеки възможен случай. Веднъж тя дори се опитала да отвлече Мерилин, като я напъхала в пътна чанта и заключила приемната ѝ майка Ида Болендър в къщата. Болендър обаче успяла да се освободи и осуетила плановете ѝ.
„Истината беше, че за Гладис беше непосилно да гледа как Ида отглежда детето ѝ“, споделя Мери Томас-Стронг, близка на първото приемно семейство на Монро. „В известен смисъл тя искаше да бъде майка на пълно работно време. Искаше да бъде до Норма Джийн и за нея беше непосилно да стои настрана.“
През 1934 г. Гладис претърпява тежък нервен срив. Твърди се, че е размахвала нож, крещейки, че някой се опитва да я убие. Тя е настанена в държавната психиатрична болница в Норволк, Калифорния, а Мерилин е дадена под настойничеството на Грейс Маккий – близка приятелка на майка ѝ, която също работи във филмовата индустрия. Смята се, че именно Маккий запалва у Мерилин искрата и амбицията да стане филмова звезда.
Но със съпруг и три свои деца, ръцете на Грейс са вързани. Тя успява да убеди съда да даде на Мерилин статут на „полусирак“, което ѝ позволява да мести момичето в различни приемни домове, докато получава държавна издръжка за нея.
„Леля Грейс ми казваше неща, които никой друг никога не ми беше казвал“, спомня си по-късно Мерилин Монро за своя законен настойник. „Чувствах се цяла, като хляб, от който никой още не е отчупил парче.“
Между 1935 и 1942 г. Мерилин Монро сменя около 10 приемни семейства и прекарва известно време в сиропиталище. През тези години тя става жертва на сексуално насилие – а един от насилниците ѝ е именно съпругът на Грейс Маккий.
Когато семейство Маккий решава да се премести в Западна Вирджиния, 16-годишната Мерилин остава в Калифорния и се омъжва за съседа си – 21-годишния Джеймс Дохърти. Бракът им обаче бързо се разпада заради холивудските амбиции на момичето.
Точно когато получава документите за развод, майка ѝ е изписана от държавната болница в Сан Хосе. Дисфункционалното дуо майка и дъщеря се нанася за кратко при семеен приятел, докато Мерилин започва да гради име като изгряващ модел. За съжаление, психотичните епизоди на Гладис само се влошават.
- Как филмовите студиа се опитаха да скрият истината
След като Норма Джийн официално приема артистичния псевдоним Мерилин Монро, мениджърите на големите филмови студиа започват да градят изцяло нова идентичност за изгряващата звезда.
През септември 1946 г. Гладис обявява, че заминава за Орегон, за да живее с леля си Дора. Тя обаче така и не стига дотам. Вместо това се омъжва за мъж на име Джон Стюарт Или, който тайно има друго семейство в Айдахо.
Според биографа Тараборели, Мерилин се опитала да предупреди майка си за измамата, но Гладис решила, че дъщеря ѝ умишлено се опитва да съсипе щастието ѝ като отмъщение за тежкото детство.
„Ето колко много ме мрази Норма Джийн“, казала тогава Гладис на Грейс Маккий. „Ще направи всичко, за да съсипе живота ми, защото все още вярва, че аз съм съсипала нейния.“
По това време амбициозната актриса вече има сключен обещаващ договор с 20th Century Fox. Тя се снима в няколко филма в началото на 50-те години, но големият ѝ пробив идва с комедията от 1953 г. „Джентълмените предпочитат блондинки“. Кариерата на Монро излита в небесата след хитове като „Проклетите седем години“ и „Някои го предпочитат горещо“.
С главоломния ръст на популярността ѝ, пиар екипът на студиото прави всичко възможно да заличи нейното мрачно минало. Те буквално принуждават актрисата да измисли история, според която родителите ѝ са мъртви и тя е кръгло сираче. Мерилин се съгласява на тази лъжа и рядко споменава майка си пред когото и да било извън семейния кръг.
Тази измама обаче се връща като бумеранг през 1952 г., когато журналист научава истината – майката на най-желаната жена в света е жива и работи в старчески дом в Ийгъл Рок, близо до Лос Анджелис. Въпреки сложните им отношения, Гладис гордо разказвала на колегите си, че известната актриса е нейно дете.
„Горката жена обясняваше на всички, че е майката на Мерилин Монро, но никой не ѝ вярваше“, разкрива Тараборели в интервю от 2015 г.
Малко след като медиите раздухват историята, Гладис претърпява нов тежък психотичен срив и е настанена в санаториума „Рокхейвън“ в Ла Кресчента. Оттам тя редовно пише писма до дъщеря си с молба да я прибере у дома.
- Имало ли е истинско събиране между майка и дъщеря?
Говори се, че Мерилин Монро е посетила санаториума „Рокхейвън“, преди да остави майка си там, но емоционалният шок се оказал твърде голям за нея. Според Грейс Маккий, актрисата била толкова съкрушена от състоянието на майка си, че се наложило да вземе силни сънотворни същата нощ.
Въпреки травмите от детството, Мерилин поддържа контакт с Гладис, дори когато става най-разпознаваемото лице на планетата. Тя редовно ѝ изпраща месечна издръжка.
Връзката им остава изключително напрегната чак до трагичната смърт на Монро през август 1962 г. Мистериозните обстоятелства около кончината на иконата раждат десетки конспиративни теории, въпреки че официалната версия е „вероятно самоубийство“.
Ако това е вярно, това не е първият опит на актрисата да сложи край на живота си. През 1960 г. тя прекарва известно време в психиатрично отделение в Ню Йорк след подобен опит. Мерилин пише за този ужасяващ престой:
„В болницата нямаше никаква емпатия – това ми повлия изключително зле. Сложиха ме в „килия“ от циментови блокове, предназначена за най-тежко депресираните пациенти. Чувствах се като в затвор за престъпление, което не съм извършила. Нечовешкото отношение там беше чисто варварство.“
Преди смъртта си Мерилин е подозирана, че страда от същите ментални проблеми като майка си. Най-близките ѝ хора виждат плашещи паралели между непредсказуемото поведение на звездата и болестта на Гладис. Това кара мнозина да спекулират, че тя е наследила шизофренията, въпреки че никога не получава официална медицинска диагноза.
Година след смъртта на дъщеря си, Гладис Пърл Бейкър успява да избяга от санаториума „Рокхейвън“. Тя се измъква през малък прозорец на дрешник и се спуска на земята с въже, направено от две вързани една за друга болнични униформи. Ден по-късно е открита в църква на около 24 километра от лечебното заведение. Тя заявява пред полицията, че е избягала, за да практикува учението на „Християнска наука“. След като лекарите преценяват, че не е опасна за себе си и околните, тя е върната обратно.
Гладис Пърл Бейкър умира от сърдечна недостатъчност през 1984 г., надживявайки известната си дъщеря с повече от две десетилетия.
Отчуждението и болезнената връзка с майка ѝ остават поредната мрачна страница от бурния живот на Мерилин Монро. И все пак, покойната звезда до последно се опитва да намери покой и прошка – в завещанието си тя оставя на Гладис доверителен фонд от 100 000 долара, който да ѝ осигурява по 5000 долара годишно до края на дните ѝ. Дори и дълбоко прекършена, връзката между двете жени се оказва неразрушима.
