Астероидът Левски и защо на Марс има кратер Дулово

К огато роувърът "Пърсивиърънс" на НАСА кацна на Марс, целият свят научи за едно босненско село. Защото той докосна повърхността на Червената планета на 18 февруари тази година в кратера, кръстен на село Йезеро в Босна и Херцеговина.

Широкият 45 километра кратер на Марс е наречен така, защото някога е бил езеро, подобно на босненското село, чието име означава "езеро".

Местните власти бяха официално информирани, че бъдещата мисия на НАСА до Червената планета ще се насочи към кратера Йезеро, произнасян в САЩ "Джезеро".

През септември 2019 г. посланикът на САЩ в Босна и Херцеговина Ерик Нелсън връчи на кметицата на селото Снежана Ружичич писмо от директора на програмата на НАСА за изследване на Марс Джеймс Уотзин, изтъкващо връзката на селото с Червената планета.

НАСА търси идеи как да храни пътуващите до Марс

"Кратерът Йезеро беше избран за един от топ трите предпочитани места на кацане в началото на 2017 г. и беше окончателно одобрен през ноември 2018 г.", коментира пред БТА д-р Люба Славчева-Михова от Института по астрономия с национална астрономическа обсерватория на БАН. Тя е национален координатор на Международния астрономически съюз за България.

Тъкмо Международният астрономически съюз (МАС) е отговорен за именуването на космическите обекти, включително на топонимите на Марс.

НАСА ще тества хеликоптер на Марс

"МАС е най-голямата астрономическа организация в света и е отговорен за даване на официални имена на небесните тела. Още на първата генерална асамблея на Съюза в Рим през 1922 г. са приети стандартните обозначения на съзвездията. С годините се създават работни групи и специфични изисквания за имена на различните обекти и образувания по тях", казва д-р Славчева-Михова.

Тя пояснява, че големите кратери на Марс (приблизително 50 км и по-големи) се наричат на учени, особено на такива, допринесли за изучаването на планетата, на писатели и др. За названия на кратери, по-малки от 50 км, се избират имена на населени места с не повече от 100 000 жители.

"В тази категория попада и кратерът, станал известен с кацането на сондата "Пърсивиърънс". Той получава името на малко село от Босна и Херцеговина още през 2007 г. Счита се, че преди милиони години кратерът е приютявал делтата на река", посочва д-р Славчева-Михова.

НАСА показа зрелищна панорамна снимка от Марс

Има точен алгоритъм за даване на имена - след получаване на първоначалните изображения обикновено се задава тематика на имената на образуванията и най-изявените от тях получават названия от членовете на съответната проблемна група. При получаване на изображения с по-висока резолюция се приемат предложения от изследователи и дори от широката общественост. След одобрение на имената от проблемната група те се предават на Работната група по номенклатура на планетарни системи и след положително гласуване от тази група името се счита за официално одобрено от МАС.

На марсианската повърхност има и зони с български имена - кратерът Дулово и долината Арда. Името на кратера е одобрено през 2006 г., а на марсианската долина - през 1976 г., уточни тя.

"Долината Арда е с координати 20 градуса 36'S и 32градуса 23' W, кратерът Дулово е с координати 03 градуса 39'N и 275градуса 30' W. И двата обекта са далеч от посетения от марсохода кратер Йезеро, чиито координати са 18 градуса 40'N и 77 градуса 58' E", посочи за БТА Пенчо Маркишки от катедра "Астрономия" във Физическия факултет на Софийски университет "Св.Климент Охридски" и от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория на БАН.

"Счита се, че в далечното минало на Червената планета през долината Арда са се оттичали големи количества вода. Този регион е заснет в детайли на 20 юли 2015 г. от стереокамерата с висока резолюция, монтирана на орбиталния апарат от мисията "Марс Експрес", изстреляна от Eвропейската космическа агенция на 2 юни 2003 г.", разказва физикът Маркишки.

За кратера Дулово, който е с диаметър 18,8 км, той казва, че поне два пъти е изследван от космически апарати на орбита около Червената планета.

"На 2 януари 2007 г. апаратът "Марс рикънисънс орбитър" на НАСА заснема района на кратера със своя спектрометър CRISM и с камерата си CTX. Целта е да се определи минералният състав на повърхностните слоеве, както и да се проучат детайли от някогашната динамика в тях, довела до оформянето на днешният вид на района. На 25 април 2012 г. апаратът "Марс Одисей" на НАСА също заснема кратера Дулово със своята камера THEMIS VIS в условни цветове, за да бъдат проучени по-добре фините вариации във височината на терена в района", пояснява Маркишки.

Д-р Славчева-Михова подчертава, че множество родни имена се срещат на обекти в Слънчевата система. "Астероиди са наречени на хан Аспарух, Климент Охридски, Васил Левски, Христо Ботев, Блага Димитрова, Джон Атанасов, както и на градовете Пловдив и Шумен. Известните астрономи проф. Владимир Шкодров и доц. Виолета Иванова, както и бившият председател на БАН акад. Иван Юхновски, също са удостоени с назовани астероиди на тяхно име", каза тя.

Когато през 2019 г. МАС чества 100-годишния си юбилей, организира и глобалния проект "Дайте име на екзосвят" с участието на над 780 000 души от 110 страни.

"На всяка страна се предостави възможност на конкурсен принцип да даде име на специално подбрана планета извън Слънчевата система - екзопланета и нейната звезда и да зададе обща тема за откритите в системата обекти в бъдеще", разказа д-р Славчева-Михова, която е и председател на националния комитет на кампанията "Дайте име на екзосвят". Кампанията е посрещната с голям интерес, добави тя.

Екзопланетната система, определена за България, е WASP-21, разположена в съзвездието Пегас на разстояние около 850 светлинни години от Земята.

"Звездата е жълто джудже с размери и маса, много близки до тези на Слънцето. Планетата е от типа на газовите гиганти - подобна на Юпитер, но с около три пъти по-малка маса, и е разположена много по-близо до звездата си, отколкото Меркурий е отдалечен от Слънцето. Звездата получи името Тангра - върховно небесно божество-сила, което древните прабългари са почитали, а екзопланетата бе наречена Бендида - великата богиня-майка на траките, почитана като покровителка на семейството и владетелка на живата природа", каза българската изследователка.

Тя не изключва вероятността Арда или Дулово да се окажат подходящи за някоя бъдеща мисия до Марс.