С офи Пинкас е родена в град Видин. С болка разказва за трагичните събития от Холокоста.
"За всеки от нас майка ми е приготвила раница с 10 килограма дрехи, обувки, пуловери, якета. Щом ни извикат, всеки си взима раницата и не знае къде отива и какво ще става с него", разказва д-р Софи Пинкас пред "Дойче веле".
Денят обаче, в който да се качат на шлеповете, така и не настъпва. Българските евреи са спасени.
"Ние не знаехме, че евреите отиват направо в газовите камери. Майка ми смяташе, че трябват топли дрехи, защото ще работим нещо", споделя още Пинкас.
Макар от този момент да са минали 80 години, д-р Софи Пинкас, ветеран от Втората световна война, помни ръчно ушитите раници от майка си, строени пред вратата в родната ѝ къща във Видин, готови за път.
Годината е 1941. България е вече на страната на Нацистка Германия, а законът за защита на нацията, ограничаваща свободата на еврейската общност, вече е влязъл в сила.
На евреите се забранява на практика всичко и във всеки момент трябва да поемат на път, от който, може би, няма да се върнат. Тогава д-р Софи Пинкас е само на 18 години.
"Нямахме право по този закон и да работим. Нямахме право да учим. Нямахме право и да излизаме. В един момент законът ставаше все по-лош и по-лош. Имаше полицейски час и само два часа през деня можехме да излизаме на улицата - от 10 до 12. В 12 вече не смеехме да стоим на улицата, защото имаше легионери - това е фашистката младежка организация - биеха ни, ако сме останали след 12", допълва д-р Пинкас.
В къщата ѝ в еврейския квартал във Видин тогава живеят още три семейства, изселени от София.
"Ние с желание се съгласихме в къщите си да се сгъстим. Всяко семейство имаше по една стая. С радост поехме тези семейства, които идват без нищо от София. Имахме съседи, имаше хора от селата, които ни съчувстваха и носиха масло, яйца, сирене, мляко", спомня си още д-р Пинкас.
И никой не подозира, че 18-годишното тогава момиче е част от съпротивителното движение.
През есента на 1944 година д-р Софи Пинкас се включва в бойни действия и при град Кула. Единствените на територията на България между хитлеристките войски и Съветската армия. Кула е превзет от хитлеристите и в битката за него се включват и доброволци, сред които Пинкас и нейна приятелка.
"На мен ми дадоха едно пистолетче, 6-милиметрово. Нито съм знаела да стрелям, нито нищо. Нощта я прекарахме легнали на поляните. Лежим с моята приятелка и снаряди падат около нас. Аз ѝ казвам: знаеш ли какво си мисля - ако някой снаряд ме улучи, по-добре да ме убие, но да не ме осакатява. За два дни превзехме отново Кула", разказва д-р Пинкас.
Още от разказа ѝ вижте във видеото по-горе.
