Н а парламентарните избори в Турция на 7 юни прокюрдската Народна демократична партия получи 13,1 % от гласовете и осуети за кратко усилията на президента Реджеп Тайип Ердоган да получи пълно мнозинство в парламента.
Целта на турския президент, който по закон е надпартиен, беше неговата Партия на справедливостта и развитието да промени конституцията и да му даде абсолютна власт, пише Узай Булут в „Джерусалем пост“.
После през август демократично избрани кюрдски кметове и политици в няколко кюрдски града в турския район Кюрдистан поискаха своето право на самоуправление, което те наричат „демократична автономия“.
Последва операция на армията и полицията, убийства и арести на кюрди в югоизточна Турция.
В няколко кюрдски района беше наложен вечерен час, след което селища бяха обстрелвани с танкове и артилерийски огън.
Най-малко 10 000 турски войници и полицаи за специални операции бяха изпратени в градовете с кюрдско население.
Фондацията за човешки права на Турция съобщи, че между 16 август 2015 и 8 януари 2016 г., 58 пъти е бил въвеждан полицейски час в най-малко 19 кюрдски райони, в които живеят 1 377 000 души според преброяването на населението от 2014 г.
По време на тези ограничения 162 цивилни граждани са били убити. Тридесет и две от жертвите са деца, 29 са жени и 24 са били на възраст над 60.
Военните нападения срещу кюрдски райони са принудили поне 200 000 кюрди да избягат от домовете си, съобщават от Асоциацията на мигрантите за социално сътрудничество и култура.
Освен отнемането на човешки живот на цивилни граждани, са били бомбардирани безразборно къщи. По тези, които са се опитвали да заведат ранените до болниците, са стреляли турски снайперисти. Болници и училища се използват като казарми.
Днес в кюрдските райони Сур в Диарбеир и Джизре в Шърнак продължават полицейският час и военните нападения срещу кюрди. Цели квартали са разрушени от артилерия. В много къщи вече няма вода или електричество. А броят на умрелите расте с всеки ден.
Турското правителство твърди, че военните операции целят премахване на барикадите и окопите, създадени от Кюрдската работническа партия (ПКК), която е забранена от закона като терористична организация.
Но цивилните жертви показват друга картина. Телата са оставяни да лежат на улиците, да лежат там, където са били убити и да гният, защото на линейките не е позволен достъп до районите с полицейски час.
На 14 януари полицията прострелва в крака Хюсеин Паксой, на 16 г., в гр. Джизре. Неговият брат Месут Паксой се обажда за линейка веднага щом разбира какво се е случило, но силите за сигурност не позволяват на линейката да влезе в предградието, където Паксой лежи ранен. На 16 януари линейка на община Джизре пак се опитва да влезе в предградието, но е спряна заради военна операция.
Файсал Саръйълдъз, депутат от Народна демократична партия, настоява турските власти да изпратят линейка. Хаштагът „БързапомощзаХюсеин“ става широко споделян в социалните медии. Адвокат Нурай Оздоган подава жалба в Европейския съд по правата на човека.
Паксой чака линейка четири дена. Най-накрая на 18 януари екип на спешна помощ успява да се добере до предградието – но само за да прибере тялото на Паксой и да го откара в местната морга. Детето е починало от загуба на кръв. Новината за смъртта му дойде точно след като Европейския съд по правата на човека огласи решение, заклеймяващо ставащото в Източна Турция.
Неговият брат Месут разказва, че тяхната къща в Джизре в голяма степен е унищожена от артилерийски огън и че те трябва да станат бежанци в собствения си град.
Турските власти често казват, че кюрдите са равнопоставени граждани. Само че истината е, че дори и мъртвите кюрди биват заклеймявани, ако са настоявали за човешки или национални права, докато са били живи. Всъщност Турция не гледа като на свои граждани на кюрдите, които гласуват за прокюрдските политически партии или искат политическо равенство.
Турските власти действат като окупационна сила с изключителна бруталност. Ако те наистина смятаха „Кюрдистан” за част от Турция, нямаше да го разрушават.
Реалността е, че управляващите в Анкара арестуват и убиват кюрдски цивилни само за това, че са кюрди, използват свободата на словото и изискват равни национални права.
Запомнете тези нечовешки събития, причинени от турското правителство, следващия път когато чуете британският премиер Дейвид Камерън да подкрепя усилията на своя турски колега Ахмет Давутоглу и да се извинява на Турция, защото кюрдите в Лондон протестират срещу варварските действия на Анкара срещу техните събратя.
