И нцидентите между Русия и Турция в близост до проливите зачестяват притеснително през последните дни. Москва обвинява турските кораби, Анкара, обратното, руските. Но по-важно е докъде може да стигне ескалацията на напрежението?
Ако Турция затвори Босфора за руски кораби, Москва ще има сериозни проблеми с операцията в Сирия.
Това обаче едва ли ще се случи. „В случай, че конфликтът с Русия ескалира, Турция може да използва този последен коз, тъй като според Споразумението от Монтрьо, тя има право да ограничи преминаването през пролива при конфликт с друга държава. Това, разбира се, е много опасен коз“, коментира пред „Гласът на Америка“ Мурат Билхан, пенсиониран турски дипломат.
Босфорът е единствената връзка между Черно и Средиземно море. Важността на 30-километровият пролив за руската икономика е огромна. От там минава голяма част от износа на Русия. Всеки ден през Босфора преминават между 15 и 20 танкера.
По данни на министерството на транспорта на Русия през 2013 г. над 74 хил. кораба са минали през пролива и в двете посоки. За първите 9 месеца на 2015 г. се отчита увеличение с 5.2% на карго товарите, обслужени от руските пристанища в Черно море. През 2014 г. от там са преминали 24.6 милиона тона експортен нефт от Русия или 208 млн. барела, което е над 10% от общия руски износ на суровината.
Какво ще стане, ако Турция затвори Босфора? Доставките за военната операция в Сирия могат да се забавят значително, тъй като обиколният маршрут от Балтийско море през Гибралтар отнема 13-14 дни или тройно повече време.
Другата възможност е снабдяването на руските сили, воюващи срещу джихадистите, да става изцяло по въздуха, което ще оскъпи изключително много операцията.
Големият проблем обаче няма да е войната в Сирия, а износът на петрол. Докато контейнерите и насипните товари могат да бъдат поети от други пристанища, то капацитетът на Новоросийск за петролни танкери ще бъде компенсиран доста по-трудно.
Така Русия ще бъде принудена да ограничи износа на нефт, който е основен източник на валутни приходи за страната. Петролът и производните му продукти формират повече от половината от руския експорт.
Истината е, че в случая Русия е в губеща позиция. Въпреки че 90% от потреблението на горива в Турция се задоволява с внос, само 3% от импорта на суров петрол идва от руските находища. Ирак и Иран са много по-важни за Турция, поне по отношение петрола. Дори контрабандният внос от Сирия е повече от петрола, внасян от Русия, по данни на Международната агенция по енергетика.
Инцидентите край проливите могат да са опасни, защото съществува риск Русия и Турция да стигнат до ситуация, в която употребата на сила е неизбежна. А нито Москва, нито Анкара, искат да се стигне дотам.
криза, която тихо расте" />
