Н а днешната дата, през 927 г. българската църква е обявена за автокефална (от старогръцки език - самостоятелна).
Официалната история на православната църква у нас започва с покръстването на българите от княз Борис през 864 г. През следващите пет години той предприема активни опити да устои самостоятелна българска църква.
На 4 март 870 г. източните патриаршии дават право на българите да имат своя архиепископия. Пръв български архиепископ става Йосиф. Решаващо въздействие за укрепване на позициите на българската църква има нейната своеобразна национализация след 885 г., когато благодарение на учениците на Св. св. Кирил и Методий се въвежда богослужение на старобългарски език.
След провалилия се опит на княз Владимир, първородния син на княз Борис, да възстанови езичеството, църквата влиза в нов етап на възходящо развитие.
По времето на цар Симеон се появяват нови епископии, силно нараства броят на манастирите по българските земи. Укрепва вътрешната автономия на Българската православна църква и нейният международен авторитет.
Белег за зрялост на християнската култура и църква е появата на първите български светци Йоан (архиепископ) и Йоан Рилски.
През 927 г. Византия признава царската титла на Петър. Не след дълго българското царство има и своя автокефална църква, начело с патриарх. Първи тази титла носи Дамян.
Новопоявилата се през X в. в Европа Българска патриаршия е първата призната самостоятелна църква измежду църквите на редица новопокръстени през IX – X в. народи.
Нейното учредяване също внася съществена корекция в многовековния принцип на църковна пентархия.
