И спанският грип от 1918 г. е смятан за прототип на модерна пандемия. В края на Първата световна война тя се разпространява мълниеносно – първо сред войниците, а после завръщащите се от фронта я пренасят по целия свят. Жертвите на трите вълни на испанския грип са между 50 и 100 милиона.
Необичайно голямата мобилност на хората по време на войната, която е почти сравнима с тази в наши дни, допълнително е подклаждала пандемията, казва Албрехт Ричл, експерт по история на икономиката в London School of Economics.
„Знаем, че пандемията от COVID-19 в Европа тръгна от огнището в австрийския курорт Ишгъл. Можем да кажем, че армейските тренировъчни лагери в Америка, в Англия и във Франция са били тогавашният еквивалент на Ишгъл, макар че по онези места не са карали ски, а са вършели доста по-опасни неща”, казва той.
Щетите на новия коронавирус в сравнение с други епидемии
Кои мерки помагат?
Начинът на разпространението на заразата сред войската и после сред цивилните граждани е бил същият като днес. И още по онова време са били водени дебати като днешните: например за това дали има ефект от предпазните маски, дали да се затварят училищата и да се отказват масовите събирания и културните мероприятия. Частичното ограничаване на обществения живот е било практикувано и тогава. Данни за ефекта от тази мярка има най-вече от САЩ, казва Ричл.
„Там, където по-бързо е бил обявен локдаун и той е бил по-продължителен, икономическите щети са били като цяло по-малки, отколкото по онези места, където са се опитвали на всяка цена да поддържат икономическия живот активен”, казва експертът. Това се вижда по нивото на безработицата, на производството и на местните данъци. „Излиза, че локдаунът е бил нещо положително от икономическа гледна точка. Това доста ме изненада”, казва Ричл.
Ходели ли са на училище по време на испанския грип
Световната икономическа криза, започнала през 1929 г. със световния крах на борсите, също дава материал за анализи и сравнения. Борсовият крах е изходната точка на една многогодишна икономическа криза. Много държави, задлъжнели силно още покрай Първата световна война, реагират със строги икономии, за да спрат упадъка. Тези мерки са били доста „отровен коктейл” за икономиката, казва Ричл.
„По онова време ситуацията в Германия е била сходна с тази в Гърция или Италия през 2008 г.: страната е била принудена да прави икономии и това е довело до почти същите ефекти, като в Гърция: спад в БВП, който навярно е бил от около 25%, освен това масова безработица и други подобни неблагоприятни последици”, споделя той.
През финансовата криза от 2008 г. обаче поне в Германия не заложиха на икономиите, може би, защото си бяха извлекли поуки от Световната икономическа криза. Въпреки това на някои други страни в Южна Европа им беше разпоредено да пестят. Днес знаем, че това е било грешно, твърди Ричл.
АФП: По-смъртоносните епидемии на ХХ век
За да не изпаднем в дълбока криза
Ако не бъде допусната същата грешка и в сега, икономическата криза, породена от пандемията от коронавирус, навярно няма да има толкова дълготрайни последици като някои предишни кризи. „Финансовата криза през 2008 г. беше причинена от функционални смущения на финансовите пазари – т.е. от нещо, което произтичаше от самите финансови пазари и икономики, докато коронакризата е шок, предизвикан от епидемията, която е външен фактор”, пояснява Ричл.
Относително бързото възстановяване след първата вълна от пандемията показва, че икономиката днес е значително по-силна, отколкото през 2008 г. А като се има предвид, че днес има и множество програми в помощ на икономиките, бихме могли да предположим, че политиката най-вероятно си е извела поуки от историята.
