С лед имунизация или след прекарване на инфекция с коронавируса в тялото се изграждат антитела срещу спайк-протеина. SARS-CoV-2 използва този протеин, за да проникне в клетките. Именно благодарение на спайк-протеина антителата могат да разпознаят вируса и да го направят „видим" за имунните клетки, пишат от "Дойче веле".
По данни на германския институт „Роберт Кох" защитата, която осигуряват mRNA-ваксините като тази на BioNTech/Pfizer, е 90 процента. Но това не важи за мутацията Делта, която е много по-заразна и се разпространява по-интензивно.
Антителата: какво се знае дотук
За Делта мутацията се знае, че "умее" много добре да заразява хората след първата доза от ваксината срещу COVID-19. Имунологът Карстен Вацл от института „Лайбниц" в Дортмунд смята, че при нея ефективността на препарата на BioNTech/Pfizer спада от 90 на 88 процента, а при векторните ваксини като тази на AstraZeneca спадът е от 66 на 60 процента. Данни от Израел сочат, че при BioNTech/Pfizer ефективността спада дори до 64 процента, но защитата от тежко протичане на заболяването си остава висока - 93 на сто.
Според Германското дружество по имунология междувременно е ясно, че антителата спадат 6 до 9 месеца след имунизацията. След това имунната защита на тялото вече не е оптимална. Освен това при Делта мутацията съществува проблемът, че не всички антитела я разпознават достатъчно надеждно.
Делта мутацията изправя учените пред нови предизвикателства. При повечето хора двойната ваксинация осигурява достатъчна имунна защита срещу досега известните варианти на коронавируса. Но това не се отнася за всички, изтъква имунологът Карстен Вацл. „Решаващо е тялото да успее да изгради достатъчна имунна защита. Но това в момента няма как да се измери".
При имунизацията срещу тетанус например подобни измервания са възможни - чрез лабораторни изследвания на кръвта. Така се установява дали броят на антителата надхвърля определени гранични стойности, от които нататък човекът е имунен срещу вируса. Ако тази граница не е достигната, се налага още една ваксина.
„При коронавируса още не сме стигнали дотам - още не знаем какво трябва да мерим, за да установим дали някой има имунитет, или не. Вероятно в това отношение решаваща роля играят неутрализиращите антитела. Благодарение на тях вирусът не може да заразява още клетки. Но засега не е ясно колко висок трябва да е броят на тези антитела", обяснява Вацл. Освен това експерти предупреждават, че тестовете за антитела не дават пълна представа за състоянието към момента - още повече, че броят на антителата е различен при отделните хора, тъй като те нямат еднакви предпоставки.
Значението на Т-клетките
В борбата срещу инфекцията роля играят не само антителата, но и т.нар. Т-клетки. Ако вирусът веднъж попадне в клетката, антителата вече не могат да достигнат до него, тъй като не са в състояние да проникнат в клетката. Така вирусът може да се размножава. „За да се справи с това, нашата имунна система разполага с Т-клетките, които един вид ликвидират заразените с коронавируса клетки. Иначе казано - по-добре да жертваме известно количество заразени клетки, отколкото да дадем възможност на вируса да се размножава", описва процеса имунологът Вацл.
"Преброяването" на Т-клетките не е никак лесно, тъй като самият тест е относително сложен. „Антителата сами по себе си не показват колко добра реална защита е постигната. Възможно е например да нямаш почти никакви антитела, но реакцията на Т-клетките да е толкова силна, че да не се стигне до тежко заболяване", обяснява Вацл.
В това отношение могат да се правят само преценки. А измерваните стойности се движат от под 100 до няколко хиляди антитела. „Ако стойностите ми са в горната една трета или в горната половина, вероятно разполагам с добра имунна защита. Все още обаче не можем да посочим точни гранични стойности", казва Вацл, но уточнява: обратното заключение, че по-малкият брой антитела означава липса на защита, вероятно не отговаря на истината.
За измерването на антителата срещу коронавируса има различни методи. Обичайно лабораториите имат ясни стандарти - от минимум до максимум, благодарение на които лекарят може да изчисли дали показателите са в нормата или не. Но при коронавируса засега такава дефиниция няма. Неясно е също така колко бързо спада нивото на антителата - знае се само, че спада с времето.
COVID-19: 4955 нови случая, изследвани са 36 546 проби
Професор Момеков с обяснение за пикa на смъртността от COVID-19
МОН чака тестове, малките ученици в 15 области остават вкъщи
Колко ефективни са иРНК ваксините срещу COVID-19 при деца
"Няма да се ваксинираме. Това си е наш личен риск!"
Ваксинирани, но болни от COVID-19. Защо?
