Р умъния регистрира най-високата инфлация в Европейския съюз – близо 8%.
„Има няколко фактора, които допринасят за този ръст на цените. Едната причина е увеличаването на ДДС с 2%, а другата е либерализацията на цената на електричеството от 1 юли. Преди това държавата субсидираше цените, но сега сметките на хората се увеличиха, а токът е ключов компонент в себестойността на много продукти. Допълнително и акцизите върху горивата поскъпнаха,“ коментира пред NOVA журналистът и основател на българо-румънския блог „Мостът на приятелството“ Владимир Митев.
По думите му управителят на Централната банка на Румъния вече e предупредиl, че инфлацията може да надхвърли 9% още през септември.
На въпрос как румънците посрещат високата инфлация, Митев отбеляза: „Това, че румънци пазаруват в България, не е ново. Например при цигари-туризмът е добре познат, тъй като акцизите у нас са по-ниски. Освен това, горивата в Русе са малко по-евтини от тези в Гюргево или Букурещ“.
От „парти на разходите“ до свръхдефицит
Журналистът сравни ситуацията с „махмурлук след дълго парти на правителствени разходи“. Румъния от години е в процедура по свръхдефицит, като е предвиден план за намаляване до 2030 г. Вместо планираните 7,9% от БВП, през 2023 г. дефицитът достига 9,3%.
„Миналата година беше супер изборна година – имаше всички видове вотове, а така правителството нямаше стимул да намалява разходи. Напротив – средствата се раздаваха“, обясни той.
Румъния следва модел на икономически растеж чрез повишение на заплати и стимули за потреблението, което в краткосрочен план дава тласък на икономиката, но води и до дисбаланси.
Новите мерки за стабилизация
„През 2026 г. ще бъде въведено замразяване на заплатите и пенсиите. В образованието вече увеличиха нормите на учителите, което реално означава съкращения. Въвеждат се и по-високи данъци за хaзaртния бизнес, както и специален данък върху дъщерни компании на мултинационални корпорации“, заяви Митев.
Той подчерта, че проблемът е в ниската събираемост на данъци: „Румъния е на второ място в ЕС след Ирландия по ниски бюджетни приходи. Дори България се дава за пример за по-ефективно събиране на ДДС“.
В заключение Митев посочи, че румънският модел е по-различен от българския, тъй като страната е по-голяма и потреблението играе по-голяма роля.
„Трудно e да се каже дали всичко е било грешка. Някои виждат в сегашната ситуация просто корекция след години на ръст. Дълго време доходите се увеличаваха, държавата инвестираше в пътища и инфраструктура. Сега идва момент на балансиране“, отбеляза той.
криза, която тихо расте" />
