М алка е вероятността коронавирусът да изчезне, но той трябва да бъде контролиран. Съдбата на пандемията - това кога ще приключи и какви ще бъдат "взаимоотношенията" ни с вируса в следващите години, зависят от редица фактори.
Сред тях са делът на хората, които са изградили имунитет срещу него в резултат от преболедуване и/или ваксинация, и степента /ефективността на защитата ни, "профила" на евентуално възникнали нови варианти на вируса, това как науката и медицината ще отговорят на предизвикателствата, съпричастността на цялото общество.
Вирусът ще се опита да стигне до всеки един от нас, при това нееднократно. Разумно е да се ваксинираме, за да не го срещнем неподготвени. Вече видяхме, че заболяването може да протече сериозно и да доведе до краткотрайни и дълготрайни усложнения, които никак не са за подценяване. Това обясни в интервю за БТА проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към Българската академия на науките.
Ето какво още каза проф. д-р Радостина Александрова:
В момента сме в процес на първоначално натрупване на имунитет срещу SARS-CoV-2. Да, ваксините не могат да ни предпазят напълно от инфекция, повторно заразяване се случва и при преболедувалите. Въпросът е ще успеем ли да изградим (и колко време ще отнеме това) базово ниво на защита, което да ни предпазва от тежко боледуване и да попречи на COVID-19 да продължи да бъде драмата, която е в момента.
Първият сблъсък с нов болестотворен агент е бурен и е нужно време, за да свикнем едни с други. Въпрос на съвместна еволюция, която не е лесно да бъде прогнозирана. Все още не знаем дали ще е необходимо всяка година да подновяваме ваксината, нещо което ни е познато от грипните вируси.
Поставянето на трета доза също не бива да ни учудва - такава е схемата на приложение и на други ваксини, например противополиомиелитната.
Как действа бустерната доза ваксина срещу COVID-19
Областите, където нивото на защита на населението е по-ниско, е възможно да останат като своеобразни огнища, където вирусът и занапред ще "припламва" и ще "затихва".
Буквално се надпреварваме с вируса
Важно е да ограничим разпространението на SARS-CoV-2 (чрез ваксина и спазване на мерките), защото мутации в него настъпват само когато се размножава, т.е. в инфектираните хора.
Намираме се в пандемия, в много райони на света ваксините не достигат. В момента буквално се надпреварваме с вируса. Никой не може да се чувства защитен, докато всички не сме защитени.
Наличието на ниша от чувствителни към SARS-CoV-2 хора, в които той да се размножава и изменя, позволява развитието му да продължи и винаги съществува риск от изненада. Всеки един от нас притежава своите индивидуални особености (генетични, епигенетични, имунологични) - преминаването през толкова много и различни гостоприемници също оказва влияние върху еволюцията на вируса.
Всеки вирус има три цели
За да се наложи нов вариант на вируса, той трябва да е "по-успешен" от предишните. В противен случай няма да ги измести.
Всеки вирус се стреми към постигането на три цели - да се предава по-лесно от човек на човек, да се размножава по-успешно и да бяга от нашия имунен отговор. Ще се опита да заобиколи и действието на насочените срещу него противовирусни агенти, когато бъдат налични и започнем да ги прилагаме в широк мащаб. В това няма нищо необичайно, това е работната програма на вирусите.
Коронавирусът най-вероятно ще остане с нас
Малко вероятно е SARS-CoV-2 да изчезне от лицето на Земята. Въпросът е да придобием контрол над него, да не му позволяваме да бъде крачка пред нас и да ни води в играта. Важно е да се научим да живеем с него по безопасен за нас начин.
Задачата на науката е да опознава биологията и поведението на коронавируса, да намери ахилесовата му пета и да не изпуска от поглед настъпващите в него промени; да разкрие онези фактори при хората (генетични /епигенетични, имунологични), които повишават риска от тежко боледуване; да актуализира и усъвършенства ваксините и да предложи високоефективни специфични лекарства. Вече разполагаме с моноклонални антитела. На път към нас са и нови противовирусни агенти с различен механизъм на действие.
По нов проект в света се изследват хора, които не се заразяват с COVID-19
Наскоро беше съобщено за международна инициатива (информацията дойде от списание Nature Immunology), която цели да изследва гените на хора, за които е установено, че не са чувствителни към инфекция със SARS-CoV-2. Те трябва да отговарят на много строги изисквания - да са били продължително време в незащитен близък контакт с човек, който е бил доказано инфектиран, без да са се заразили (не са дали положителен PCR тест и наличие на имунитет). Най-голям интерес представляват двойки, които живеят заедно.
Изпълнението на този проект обединява усилията на учени от десет изследователски центъра в различни точки на планетата - от Гърция до Бразилия. За участие в него са допуснати 500 човека, изпълнили посочените по-горе условия. Други 600 души (основно от Индия и от Русия) сами са изпратили документи за кандидатстване. Все още не знаем какво обуславя неуязвимостта на тези хора, но, ако намерим отговора, това ще подскаже нови възможности за профилактика и лечение. Има хора, които са устойчиви към инфекция с ХИВ (върху белите кръвни телца липсва рецептор, с който ХИВ се свързва, за да ги инфектира, т.е. няма я входната му врата) и това доведе до създаването на нов клас терапевтични агенти срещу този вирус.
Грипните вируси предизвикват пандемии в период между 10 и 40 години
Грипните вируси предизвикват пандемии през периоди от 10 до 40 години. Само през XX век светът преминава през три такива изпитания - това са Испанският грип (1918-1919), Азиатският грип (1957-1958) и грипът Хонг Конг, който започва през юли 1968 г. и в продължение на 18 месеца обикаля целия свят.
Пандемиите в историята на човечеството са били предизвикани от чума, холера и грип. Чумата и холерата са бактериални болести и причинителите им нямат нищо общо с вирусите.
Няма пандемия в историята на човечеството, която да не е приключила
Няма пандемия в историята на човечеството, която да не е приключила, но въпросът е на каква "цена" е ставало това. Тъжно е да умират хора от заболяване, което може да бъде предотвратено с ваксина, коментира вирусологът.
Две от най-опустошителните пандемии са предизвикани от чумни бактерии. Това са Юстиниановата чума (541-542, отнела живота на 25 милиона души) и Черната смърт (1346-1353, убила поне 1/3 от населението на Земята по това време). Но между тези пандемии е имало дълги периоди на епидемии, кратко е било времето, в което да не е върлувала чума някъде по света.
Седем пандемии са причинени от холера.
Единственото заболяване, което е изчезнало, е едрата шарка
Чума и холера има и в наши дни. Чумата отдавна обаче не предизвиква епидемии благодарение на успешния контрол върху нейните преносители (опаразитените с инфектирани бълхи плъхове) и антибиотиците, но не е изчезнала.
Холерата пък се предава от замърсена вода и контролирането ѝ също е успешно. В днешно време холерата се връща там, където има проблеми, свързани със земетресения, с война или с някаква друга криза.
Единственото заболяване, което е изчезнало, е едрата шарка - причиняващият я вирус е елиминиран (СЗО съобщава за тази победа през май 1980 г.) след успешна ваксинационна кампания. Прилагането на ваксина срещу едрата шарка започва в далечната 1796 г. - това е първата ваксина в историята на медицината, създадена от английския лекар д-р Едуард Дженър.
На път сме да кажем сбогом и на полиомиелита.
