Б лизо година след началото на пандемията от COVID-19 почти всеки втори българин смята, че тя е променила не просто отделни аспекти от ежедневието ни, а цялостния ни начин на живот, показват резултатите от последното национално представително проучване на "Алфа Рисърч" в периода 8 - 15 февруари сред 1007 пълнолетни граждани.
Анализаторите отбелязват, че с оглед на близкото бъдеще, проучването откроява и една тревожна тенденция. За мнозинството от българите началото на ваксинационната кампания не стартира убедително.
Освен че към днешна дата едва 1.5 на сто заявяват, че са получили поне една доза ваксина, само 10 на сто изразяват желание за бързо ваксиниране - спад от 4 на сто спрямо декември. Имайки предвид факта, че 10 на сто се равняват на около половин милион души, очевидно е, че както комуникационната, така и организационната стратегия на кампанията, се нуждаят от съществено подобрение, посочват от "Алфа рисърч".
Според данните 51.9 на сто не възнамеряват да се ваксинират, 36.8 на сто се колебаят и решението им ще зависи точно от хода на тази кампания.
След близо десет месеца по-голяма или по-малка социална изолация, над една трета от хората споделят, че изпитват психологически и емоционален дискомфорт, поради ограничените контакти с близките си, страха от вируса, сериозните трансформации в обичайния им начин на живот и работа.
Значителен дял от анкетираните посочват и съвсем конкретни промени, някои от които могат да продължат и в бъдеще. 17.2 на сто са започнали да ползват повече технологии. При 13.6 процента, или в над 300 000 домакинства някой е преминал към работа от вкъщи. 12.4 на сто отчитат загуба на доходи заради пандемията. 4.5 на сто са домакинствата, в които някой принудително е останал вкъщи, заради дистанционното обучение на децата. Също толкова, или малко над 130 000 са семействата, в които техен близък се е завърнал от чужбина.
Преки здравни последици от пандемията е понесло всяко шесто семейство - 15.9 на сто заявяват, че някой от тяхното най-близко обкръжение се е разболял от COVID-19.
За една четвърт от българите (предимно жители на селата и хора с по-нисък статус, чиито живот принципно е с по-малко социални контакти) пандемията не е предизвикала значителни промени.
Социолозите коментират, че една от сферите, която претърпя най-големи промени в резултат от пандемията, е образованието. То е сред най-значимите за българина приоритети, а ситуацията изискваше бързи, гъвкави и нетрадиционни решения, като преминаването към дистанционната форма на обучение. 61.6 на сто одобряват поетапното връщане на по-големите ученици в клас на ротационен принцип. Решението се подкрепя в още по-голяма степен от родителите на ученици, където достига 78 процента. 67.4 на сто одобряват присъственото обучение на всички малки ученици.
Мутафчийски: Има тенденция на нарастване на случаите
COVID-19: 1246 нови случая, починали
Хора ще бъдат заразени с коронавирус в рамките на експеримент
Кантарджиев: Това води до разпространение на инфекцията
Ще имаме ли избор на ваксина срещу COVID-19
Министър Ангелов: Обсъждаме варианти за ускоряване на темпа на ваксинация
