М инистрите на вътрешните работи на ЕС постигнаха споразумение "с голямо мнозинство" за разпределянето в Европа на 120 000 мигранти, преодолявайки противопоставянето на редица източноевропейски страни на предложените от Брюксел квоти, съобщи люксембургското председателство на ЕС, цитирано от Франс прес.
Планът предвижда хилядите чужденци да бъдат преместени от Италия, Гърция, Унгария и други страни от ЕС, в които в момента има най-големи струпвания.
"Решението за пренастаняването на 120 000 души бе прието с голямо мнозинство от страните членки", съобщи люксембургското председателство в "Туитър".
Чешкият вътрешен министър Милан Хованец уточни в "Туитър", че против решението са гласували неговата страна, както и Унгария, Румъния и Словакия, а Финландия се е въздържала.
Вътрешният министър на Полша обаче, изненадващо е заел различна позиция от колегите си от Вишеградската група и е дал подкрепата си, въпреки че първоначално беше против задължителните квоти, допълва БНР.
Това на практика би означавало, че тези държави от Централна Европа ще бъдат принудени на сила да приемат отредения им брой бежанци, а Унгария ще бъде принудена да дава такива.
Вътрешният министър Румяна Бъчварова по-рано днес обяви, че ще подкрепи плана.
България ще приеме незабавно 852-ма мигранти, пристигнали досега в Италия и Гърция.
Това се посочва в днешното решение на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи.
Уточнява се, че 201 от мигрантите ще пристигнат от Италия, а 651 ще пристигнат от Гърция. Общо от Италия ще бъдат разселени 15 600 души, а от Гърция - 50 400 чужденци.
Формално решението ще влезе в сила в деня след публикуването му в Официалния вестник на ЕС. Квотата от 54 000 бежанци, за които се предвиждаше да бъдат разселени от Унгария, се запазва като "резервна" и ще бъде използвана от държави, които в следващите две години бъдат изправени пред извънредна ситуация с мигрантския поток.
През юли нашата страна прие да подслони 500 разселени мигранти от Италия и Гърция. С днешното решение общият брой на разселените у нас би следвало да достигне 1352-ма души.
Министрите на вътрешните работи бяха подложени на сериозен натиск да постигнат сделка,
за да не бъде хвърлена сянка върху утрешната среща на върха на европейските лидери, посочва ДПА.
"Смятам, че е неприемливо, ако ЕС изпрати послание до европейците и света, че няма възможно решение", заяви германският вътрешен министър Томас де Мезиер преди гласуването.
Но 28-членният блок обикновено се опитва да постига решения с консенсус и има опасения, че гласуването с мнозинство по такъв чувствителен въпрос може да прокара разделителна линия между страните от ЕС.
Континентът се сблъсква с най-големия наплив на мигранти и бежанци след Втората световна война. Много от тях бягат от страни, където се водят войни, и се нуждаят от международна закрила.
До днес около 467 хиляди мигранти са достигнали континента по море, според Международната организация по миграция; около 40 процента от тях са сирийци.
Страните от ЕС бяха помолени да покажат солидарност с най-сериозно засегнатите членки, като поемат част от тежестта. Централно и източноевропейските страни се обявиха против задължителната система на квоти, според която комисията трябваше да реши коя страна колко бежанци да приеме.
"Солидарността не може да е насилствена", обяви във Варшава полската премиерка Ева Копач.
Подробности за одобрения днес план все още не са оповестени, но ЕС е изправен пред перспективата да не принуждава Чехия, Унгария, Румъния и Словакия да приемат, без да го желаят, стотици кандидати за убежище, посочва ДПА.
Повечето от тях се очаква да бъдат преместени от Италия и Гърция, където първоначално пристигат повечето от мигрантите, искащи убежище в Европа.
Така съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи постигна споразумение за разпределянето в две фази на 120 хиляди мигранти
Първата фаза включва незабавното разселване на 66 хиляди мигранти, пристигнали в Гърция и Италия. Втората фаза предвижда 54-те хиляди мигранти, които трябваше да бъдат разселени от Унгария, да бъдат обособени като "спешна квота".
От тази квота ще могат в следващите две години да се възползват държави от ЕС, в които е настъпила извънредна ситуация с мигрантските потоци.
За да бъде задействана тази втора фаза, ще бъде необходимо ново предложение на Европейската комисия, което подлежи на одобрение от Съвета на ЕС.
