С лънцето излъчва ниски честоти, които биха звучали като музика или пеене, ако не беше космическият вакуум, пише сп. "Астронъми енд астрофизикс".
До този извод са стигнали учени от Института "Макс Планк" за изследване на Слънчевата система и университета на Гьотинген в Германия. Изследователите са проучили данни за 10 години, събрани от Обсерваторията за слънчева динамика на НАСА.
Тези "музикални вибрации" възникват, когато Слънцето се върти около оста си. Тъй като то не е твърдо тяло, а се състои от газообразна плазма, скоростта на въртене е различна за различните му географски ширини.
Скоростта на въртене е най-голяма на екватора и се равнява на 25,34 земни дни, а най-малка е в близост до полюсите - почти 38 дни.
Това неправилно въртене, наречено диференциално, кара различни области на Слънцето да резонират помежду си, излъчвайки колебания с нормална, предвидима скорост.
Преди повече от половин век учените откриват бързи трептения на Слънцето, подобни на "високи" ноти. Те се появяват циклично - приблизително на всеки пет минути.
Сега изследователите са идентифицирали "ниски музикални вибрации", свързани с цикли с продължителност 27 дни, което съответства приблизително на скоростта на въртене на Слънцето около оста му.
Вижте още:
Астрономи засякоха "земетресения" на Слънцето
ТЕСТ: Колко знаете за Слънчевата система?
Астрономи откриха най-тежкото бяло джудже досега
