Д енят е 3 февруари 1966г.
СССР се превръща в първата страна, която успешно приземява свой апарат на Луната.
„Луна 9” тежи 99кг и предава информация към Земята под формата на снимки и различни измервания на нивата на радиация в продължение на три дни.
Преди този успех обаче подобни мисии се увенчават единствено с провал. В продължение на десет години руснаци и американци се опитват да кацнат на Луната, но без успех.
След успеха на „Луна 9” следва едно процъфтяващо десетилетие и общо 18 мисии, 6 от които пилотирани, които кацат на земния спътник безпроблемно.
Тази година, повече от половин век след мисията на „Луна 9”, две мисии до земния спътник се провалиха – една израелска и една индийска.
Изглежда невъзможно, че толкова години след успешните мисии на САЩ и СССР до Луната, в ерата на Интернет, откриването на лекове за различни видове рак, драстичното намаляване на детската смъртност, инженерните технологии на две развити държави да не могат да се справят с това предизвикателство.
За това, разбира се, си има обяснение.
В годините на отчетлив подем в космическите пътувания политическата ситуация в световен мащаб превръща развиването на тези технологии в по-скоро национален, отколкото глобален интерес.
През онова време се влагат изключително много пари в мисии, които трябва да се случват в много кратък интервал от време. Това е само една от страните на Студената война.
Ракетите от серията Saturn V, помогнали на Нийл Армстронг да се превърне в първия човек, стъпил на Луната, стрували около 1 млрд. долара – сума, която нито една страна днес не би платила, макар краткия период на пътуване до земния спътник (3 дни).
Филип Шонеянс, директор на роботизираните проекти към Европейската космическа агенция, отбелязва, че умишленото удължаване на една мисия може да обясни последвалия провал.
Като в случая на Индия и „Чандраян 2”.
На индийския апарат му отне почти един месец, за да достигне до Луната.
„Тази техника пести гориво, но по-дългият полет означава по-дълго време, през което апаратът е изложен на космическата радиация. Това би могло да обясни проблемите, появили се в последствие”, казва Шонеянс.
Отлитането на времето не е синоним на прогрес в технологиите.
Самата НАСА имаше затруднения във възстановяването на двигателите Ф-1, които отведоха САЩ на Луната.
Липсата на съревнование между САЩ и СССР определено е една от причините за застоя в космическия напредък, макар и не толкова очевиден.
Знанията за космоса се пазят стриктно, отбелязва още Шонеянс. Според него ограничения достъп до тях може да е една от причините за неуспешните мисии на Израел и Индия до Луната.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
