Б ез технологичните ни „извънземни приятели” под формата на телескопи, космически станции и спътници не бихме имали прогреса във всяка една сфера на нашия живот, който имаме днес.
„Хъбъл” може и да не е първият космически телескоп, изведен в околоземна орбита, но пък е един от най-големите и най-функционалните.
Телескопът носи името на един от най-популярните учени на миналия век – астрономът Едуин Хъбъл, който дава на науката новото разбиране за съществуването на други галактики, отвъд хоризонтите на Млечния път, както и Закона на Хъбъл, който и до днес е неделима част от редица физични и астрономически уравнения.
За космическия телескоп „Хъбъл” чуваме често, но дали знаем достатъчно, освен че от него получаваме спиращи дъха снимки на открития космос?
„Хъбъл” тежи цели 11 000 кг., някъде колкото 11 бели мечки.
Считано от извеждането в орбита до пролетта на 2011г. „Хъбъл” е направил около 115 хиляди обиколки на земното кълбо, което означава 5 млрд. км. Това се равнява на разстоянието между Земята и Нептун.
„Хъбъл” може да гледа надълбоко във Вселената и да улавя и най-бледите космически тела, но не може да наблюдава някои близки обекти като Слънцето, защото голямото количество светлина и топлина би увредило сензорите му.
„Хъбъл” всъщност е огромна и скъпа дигитална камера, която функционира на същия принцип и улавя светлинните лъчи на Вселената с електронни детектори.
В сравнение с големината си „Хъбъл” използва изключително малка мощност, за да функционира – около 2800W. Това е само два пъти повече от мощността, с която работи един сешоар например.
Снимките, които „Хъбъл” изпраща до Земята са черно-бели, а цветовете се постигат чрез налагането на няколко такива една върху друга и преработването им през специален снимков процесор.
Извеждането на „Хъбъл” в орбита се отлага с четири години, след като през 1986г. совалката „Чалънджър” се взривява малко след излитането си.
Когато през 1990г. „Хъбъл” изпраща първите си снимки до Земята, се установява, че има някакъв проблем с оптичното огледало, което е по-плоско, отколкото трябва да бъде. Поправка е извършена през 1993г. и тогава телескопът започва да изпраща висококачествени изображения.
Скоростта, с която „Хъбъл” се движи в околоземна орбита, е наистина впечатляваща – 28 000 км/ч.
„Хъбъл” е главният „виновник” за заснемането на екзопланети извън Слънчевата система, което никак не е лесно, тъй като размерите им са миниатюрни на фона на пространствата във Вселената.
„Хъбъл” е едно от доказателствата за липсата на граници пред човешките способности. Докато го има желанието за разкриване на всички тайни на Вселената, ще има и начини, по които да се действа в тази посока.
Космосът пази в себе си всички онези отговори, които търсим в самите нас, а небето е изцяло наше, за да ги открием, стига да имаме тази смелост, дързост и кураж.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
криза, която тихо расте" />
