Н а хълма, разположен срещу увековечената от писателя Елин Пелин Спасова могила, времето сякаш е спряло. Оттук, от централното възвишение на село Голема Раковица, се издига величествената каменна снага на храма „Св. Николай Мирликийски“. Построен през далечната 1857 година с дебели, красиво изписани стени и с общите усилия на местните жители, този храм е видял всичко: възход, пепелища, войни и чуждо преклонение. Днес обаче, вместо да бъде спасен от бавното си и мъчително разрушение, той стана жертва на опасен и некомпетентен експеримент, който взриви социалните мрежи и събуди гнева на местната общност.
Кран изпусна купола на 169-годишна църква край София
Видеокадри, разпространени онлайн, запечатаха момент, който по-скоро прилича на сцена от филм за бедствия, отколкото на професионална реставрация. На кадрите се вижда как строителна конструкция прави опит да демонтира купола на църковната камбанария, издигната в източната част на църковния двор.
Миг след като тежкият купол е отделен и издигнат във въздуха, ситуацията излиза извън контрол. Конструкцията започва застрашително да се накланя, губи стабилност и пред очите на малцината присъстващи се стоварва с гръм и трясък на земята. Неуспешният опит за сваляне на купола предизвика вълна от възмущение и логичния въпрос: Кой и защо допусна подобна аматьорщина при боравенето с паметник на културата?
- Храмът, който преживя Априлското въстание и бомбардировките
За да разберем мащаба на този скандал, трябва да погледнем към биографията на самата църква. Със Заповед на Министерството на културата от 14 септември 2021 година, храмът е обявен за единична архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност от „национално значение“. Той е паметник от най-висок ранг.
Строена от майстор Дело от село Мирково и с ктиторството на Игнат Божилов, първоначалната масивна каменна сграда преживява кървавото Средногорско въстание през 1876 г. Тогава Голема Раковица е опожарена, а храмът е превърнат в конюшня от поробителите. Покривът и дървеният екзонартекс изгарят, но стените оцеляват. Местните хора бързо възстановяват светинята, изграждайки нов каменен полуцилиндричен свод, а в двора издигат камбанария и килийно училище.
Именно в този храм се съхраняват безценни исторически артефакти – две икони в човешки ръст, лично дарени и подписани през 1878 г. от руския княз Александър Дондуков-Корсаков. Едната е на св. Иван Рилски Чудотворец, а другата – на преподобната майка Петка Параскева.
По време на Втората световна война, когато София е подложена на жестоки англо-американски бомбардировки, именитите професори по живопис Никола Маринов и Илия Петров бягат от столицата и намират убежище в Голема Раковица. В знак на дълбока благодарност за спасението си, те, заедно със своите ученици, изписват част от уникалните стенописи в храма.
„Това са хора, спасени от бомбардировките... Тогава те са дали своята лепта, своята благодарност за това, че са били приютени“, разказва енорийският свещеник отец Цветан.
- Хроника на едно предизвестено срутване
Въпреки славното си минало, днес реалността за храма е сурова. С обезлюдяването на селото през последните две десетилетия, църквата остава самотна и занемарена.
Прозоречните рамки с красиви каменни детайли на цветя и животни ерозират, а слоевете стара мазилка крият автентичните пиластри. По-страшното обаче е конструктивното състояние. По цялата дължина на храма се наблюдава опасно отделяне на северната стена. Огромна пукнатина тръгва от основите, преминава през западната фасада над входа и разполовява покрива.
През тези процепи години наред навлизат атмосферни води. Дъждовете буквално изтриват безценните стенописи, а каменните арки и покривната конструкция гният.
„Има вероятност от срутване, вътре колоните са компрометирани. При идване на повече хора, струпване на едно място по време на служба или събитие, може да падне целият покрив“, споделя с тревога кметският наместник Александър Нешев.
