К арл Лагерфелд, великият немски моден дизайнер, живееше в сюрреалистичен разкош. Креативният директор на Chanel и Fendi притежаваше апартаменти в Париж, Рим и на Лазурния бряг, както и вили в Биариц и родния си Хамбург. В колекциите му имаше мебели в стил Арт Деко, антични бижута, висша мода и лична библиотека от около 300 000 книги. Към това добавяме картини и скулптури от Джеф Кунс, Такаши Мураками и Джон Балдесари, три автомобила Rolls-Royce, екстравагантна колекция от 509 iPod-а и стотици чифтове от емблематичните му слънчеви очила и кожени ръкавици без пръсти, пише The Atlantic.
Според биографа му Уилям Мидълтън, годишният бюджет на Лагерфелд за цветя, поръчвани от парижкия цветар Lachaume, е възлизал на около 1,5 милиона евро. Модният гуру никога не се е женил и е нямал деца. Когато почина от рак през 2019 г., пресата веднага започна да спекулира за огромното богатство, което оставя зад гърба си. Издания като Bloomberg, Forbes и The Guardian го оцениха на над 200 милиона долара. Веднага изникна и големият въпрос: в чии ръце ще попаднат тези милиони?
Повече от седем години по-късно, ето какво се знае със сигурност за подробностите около завещанието и имуществото на Лагерфелд: абсолютно нищо. Според френското законодателство подобни въпроси не се оповестяват публично. Но слуховете не спират. Сред потенциалните наследници се спрягат различни фигури, близки до дизайнера – мъжки модели, модни мениджъри, неговият бодигард, икономката му и дори принцесата на Монако. От самото начало обаче едно необичайно име засенчи всички останали: Шупет, синьо-кремавата бирманска котка на Лагерфелд.
Присъствието на котката в живота му вдъхновяваше дизайнера за изказвания, които граничеха с ексцентричност:
„Никога не съм си мислил, че мога да се влюбя така в животно.“ „Тя е центърът на света. Ако я видехте, щяхте да разберете. Тя е нещо като Грета Гарбо.“ „Тя обядва и вечеря с мен на масата, в собствени чинии. Никога не докосва храната ми и никога не би яла от пода.“ „Имам само една голяма любов – котката ми Шупет.“
И дори едно леко тъжно признание: „За съжаление, все още няма бракове между хора и животни.“
Шупет се появява в живота на Лагерфелд по време на Коледа през 2011 г. Младият модел Батист Джабикони, с когото дизайнерът има близко приятелство, го моли да погледа четиримесечното му котенце, докато той гостува на семейството си в Марсилия. Лагерфелд, който дотогава няма особен интерес към котките, се съгласява с нежелание, но бързо се вманиачава по животното. Когато Джабикони се връща, за да си вземе котето, Лагерфелд изпада в депресия и го умолява да му остави Шупет завинаги – желание, което скоро е изпълнено.
The Richest Cat in the World - The Atlantic https://t.co/TPpYKWHN3e pic.twitter.com/9FRKxi57Ks
— Vanessa Moar (@veemoar) May 24, 2026
Първият публичен знак за тази промяна в живота на дизайнера се появява малко след това. Негов приятел публикува снимка на Шупет, седнала замечтано в парижкия апартамент на Лагерфелд до пълна вана, над която се издига аранжировка от десетки рози. До лятото на същата година дизайнерът вече обяснява в интервюта, че Шупет живее „като издържана жена“, че има „две лични камериерки за деня и нощта – тя е повече от разглезена“ и че тези прислужници имат за задача да записват всеки детайл от поведението ѝ в негово отсъствие. „Пишат всичко – какво е яла, как се е държала, дали е уморена и как е спала.“ По думите на Лагерфелд, документацията бързо е достигнала 600 страници.
Славата на Шупет расте лавинообразно. Дизайнерът редовно хвали екстравагантното ѝ ежедневие: как се храни с ястия, приготвени от личен готвач и сервирани в най-финия порцелан, пътува с частен самолет, позира с топмодели за корици на списания и участва в мащабни рекламни кампании. Лагерфелд я провъзгласява за най-известната котка в света и твърди, че тя сама е изкарала състоянието си: „Тя има собствено богатство от проектите, в които участва. Тя е богато момиче!“.
Според него само през 2014 г. Шупет е спечелила над 3 милиона долара от реклами за автомобила Opel Corsa и козметичната линия Shupette на марката Shu Uemura. През същата година излиза и книгата „Шупет: Частният живот на една високо летяща модна котка“, пълна със снимки и подробности за режима ѝ за красота. През 2018 г. я последва нов албум – „Шупет от Карл Лагерфелд“, съдържащ 53 кадъра на любимката му, заснети лично от него с iPhone.
След като я осиновява, почти няма интервю с дизайнера, в което да не се споменава котката. Тя идеално отговаря на специфичния му характер и нужди: „Тя е спокойна, забавна, грациозна, красива е за гледане и има страхотна походка“, обясняваше той. „Но най-важното ѝ качество е, че мълчи. Беше любов от пръв поглед.“
В по-късните си години Лагерфелд изпитва силна привързаност към по-млади мъже, които приема за свои музи, но не поддържа конвенционални романтични връзки (като млад негов партньор в продължение на близо 20 години е Жак дьо Башер, починал от СПИН през 1989 г.). Дизайнерът често говори за личния си живот с цинизъм. Пред списание Vice той веднъж споделя: „Харесвам само ескорт от висок клас. Не обичам да спя с хора, които наистина обичам.“ Шупет обаче запълва всяка емоционална празнота. В период, в който решава да пусне брада, той отбелязва: „С това окосмяване започвам да приличам на нея. Ние сме като стара семейна двойка. Тя дори се грижи за брадата ми – спим на една възглавница и тя постоянно я ближе.“
Реалността обаче се намесва грубо. Лагерфелд научава, че има рак няколко години преди смъртта си в парижка болница на 19 февруари 2019 г. Тази информация се пази в пълна тайна. За да подсигури бъдещето на Шупет, той определя дългогодишната ѝ камериерка Франсоаз Какот за неин постоянен настойник. В последните дни на дизайнера, Франсоаз тайно вкарва котката в болничната стая. Веднъж Шупет предизвиква истинска паника, изчезвайки в голямата болница, докато накрая не забелязват пухкавата ѝ опашка да стърчи от скривалище в банята.
Докато текат приготовленията за погребението (Лагерфелд е кремиран с аквамариново бижу с лика на Шупет), медийните спекулации за наследството избухват с пълна сила. Почвата за това е подготвена от самия дизайнер приживе, който често повтаря, че котката му ще бъде финансово подсигурена. Британската преса бързо излиза с гръмки заглавия: „Котката на Карл Лагерфелд ще получи до 300 милиона долара от наследството му“ (The Telegraph); „Шупет може да наследи част от състоянието му от 150 милиона паунда“ (Daily Express и Independent).
И до днес слуховете за милионите, данъчните задължения и подялбата на имуществото продължават, като редовно се появяват информации, че никой от наследниците все още не е видял и цент. Приема се обаче за установен факт, че извън официалното завещание Лагерфелд е заделил сума между 1,5 и 4 милиона долара, за да гарантира, че Шупет ще продължи да живее в лукса, на който е свикнала. Затова мнозина я наричат „най-богатата котка в света“.
Днес, седем години след смъртта на дизайнера, в офис сграда над парижкото предградие Курбевоа се срещам с Лукас Берюлие – официалният агент на Шупет. Берюлие никога не е виждал Лагерфелд, но знае историята му отлично. „Има един забавен анекдот“, разказва той. „Когато осиновил Шупет и тя била още малка, целият му апартамент бил в бяло, а тя изглеждала като бяла топка козина. Той толкова се плашел, че някой може да седне върху нея или да я нарани, че пребоядисал всички мебели в черно.“
Берюлие управлява компанията My Pet Agency, която представлява животни-инфлуенсъри. В неговата „мениджърска агенция“ за домашни любимци преобладават кучетата (които според него са по-изпълнителни), включително Меси – бордър колито от спечелилия „Оскар“ филм „Анатомия на едно падане“. Сред другите му клиенти са били крава, какаду, видра, бръмбар и таралеж.
Когато бизнесът му се разраснал, Берюлие си поставил за цел да привлече най-известния домашен любимец в Париж. Успял да направи контакт едва през лятото след смъртта на дизайнера, благодарение на съпругата си (гримьорка, работила за Лагерфелд), която го свързала с бившия бодигард Себастиан Жондо. Последвала среща с Франсоаз Какот и договорът бил подписан. „Франсоаз имаше нужда от някой, който да структурира комуникацията и да защитава интересите на Шупет“, обяснява агентът.
Днес Шупет живее с Франсоаз в апартамент в Париж, но двете не приемат посетители. Берюлие признава, че по-голямата част от работата му всъщност е да отказва оферти. Всички търговски предложения се филтрират строго: освен финансовата страна, се гледа дали брандът съответства на наследството на Лагерфелд и дали спазва моралните норми. „Шупет работи само с марки, които не проявяват жестокост към животните. Ако брандът използва естествена кожа, веднага отказваме“, категоричен е той.
Работата с котка-супермодел обаче има своите специфики. Понякога Шупет просто отказва да се появи на снимачната площадка и ангажиментите се отменят в името на благополучието ѝ. Когато снимките все пак се състоят, те се провеждат в познато за нея студио. Клиентите разполагат с максимум два часа, всичко трябва да е подготвено предварително, а на снимачната площадка е забранено да се вдига шум или да се правят странични снимки. „Класическата грешка е животното да се снима от човешки ръст – така не изглежда привлекателно. Трябва да легнеш на пода, понякога дори да снимаш отдолу, за да изглеждат като гиганти на кадъра“, обяснява Берюлие.
За по-сложните сесии агенцията използва котешки дубльори – практика, взаимствана от киното. „Имаме няколко дубльора. Знаем кой е по-социален, кой е по-игрив, кой има абсолютно същите очи или опашка.“ Феновете с по-остро око понякога улавят тези детайли, но екипът не се опитва да го крие.
Берюлие бърза да разбие и някои от най-големите митове около Шупет. Милионните хонорари, за които Лагерфелд говореше приживе, са били реални само защото клиентите са плащали за името на самия Лагерфелд в ролята му на фотограф и арт директор. Днешните тарифи на котката са много по-скромни. „Нека бъдем честни, не можем да искаме милиони за една публикация или фотосесия“, признава агентът.
Той категорично опровергава и слуха, че Шупет има собствена банкова сметка. „Законът си е закон – котка не може да притежава банкова сметка във Франция.“ Берюлие е скептичен и към твърденията, че бавачката Франсоаз е получила милиони. Единственото вярно е, че Лагерфелд ѝ е прехвърлил собствеността върху апартамента, в който живеят, но дори този подарък е дошъл с огромни френски данъци, които е трябвало да бъдат платени.
„Искам да поддържам мита, но не искам хората да се интересуват само от парите. За мен тя е най-красивата, културна и историческа котка в света, но не и в паричен смисъл“, казва Берюлие.
Що се отнася до самото завещание, написано през април 2016 г., около него витаят безброй интриги. Френското законодателство забранява на животни да наследяват директно. Сред посочените бенефициенти са бодигардът Себастиан Жондо, моделите Батист Джабикони и Брад Крьониг, мениджърът на бранда Каролайн Лебар, както и бавачката Франсоаз Какот.
Основната причина за забавянето на наследството е дългогодишна съдебна битка с френските данъчни власти. Оказва се, че имотът на Лагерфелд в Монако (където данъците са по-ниски) технически се води на френска територия. Говори се и за сложна мрежа от офшорни компании. Масло в огъня наля и мистериозната смърт на Люсиен Фридлендер – счетоводителят на Лагерфелд в продължение на 30 години и изпълнител на завещанието му, който почина в Израел през 2024 г.
В документалния филм „Мистериозният г-н Лагерфелд“ (2023 г.) на режисьора Майкъл Уолдман, най-близките му хора потвърждават, че са в завещанието. Батист Джабикони дори заявява: „Той ме постави начело на списъка. Получих голям процент.“ Но процент от какво точно? Числата в медиите се оказват силно преувеличени. Лагерфелд беше известен с огромната си щедрост и разточителство – харчел е между 500 000 и 700 000 евро годишно само за книги. Продадените след смъртта му активи (апартамент в Париж за 10,8 млн. долара и вила за 5 млн. долара) изобщо не се доближават до тиражираните стотици милиони. Появи се дори слух, че след данъчните ревизии остатъкът от парите ще отиде директно във френското финансово министерство.
Режисьорът Уолдман, който също е снимал Шупет в дома на Франсоаз, споделя, че тя живее в приятен апартамент с бавачката си, нейния съпруг (обикновен работник) и сина им тийнейджър. „Снимането на Шупет изискваше огромно търпение, тя не обича непознати. В начина ѝ на движение има едно послание: „Аз съм по-важна от теб и от всичко останало“. Тя просто отказа да общува с обектива ми“, разказва режисьорът.
Последната драма около наследството се разигра в края на миналата година. Според германското списание Bunte, през декември 2025 г. завещанието най-накрая е било финализирано след споразумение с данъчните, но веднага след това е било оспорено от неизвестна страна. Поради това писма са получили кръвните роднини на Лагерфелд, които не са вписани в завещанието – тъй като ако то бъде обявено за невалидно, имуществото ще се разпредели между тях по закон. Една от тях е германската му племенница Тома Теодора, графиня фон дер Шуленбург, която заявява пред медиите, че категорично би отказала такова наследство.
Другата линия води към САЩ. Лагерфелд е имал по-голяма сестра, Марта Кристиан, която се преселва в Америка през 50-те години, омъжва се за данъчен инспектор и заживява в Кънектикът. Свързвам се с Каролайн Уилкокс, която работи в общинска агенция в провинциален Кънектикът. Тя е племенница на Карл Лагерфелд.
Каролайн разказва, че американското семейство е живяло в съвсем различен свят от този на чичо ѝ. „Израснах малко дива с трима братя. Имахме си домашна гъска.“ През 1975 г. тя и нейният брат Карл (кръстен на чичо си) гостуват на Лагерфелд в Париж. „Прекарахме чудесно. Заведе ме на фризьор за цял ден, купи ни дрехи. Преди това никога не бях стъпвала в ресторант.“
Въпреки че не се виждат след 80-те години, те поддържат връзка с писма, факсове и подаръци. Когато разбира, че Каролайн ще се омъжва през 1992 г., Лагерфелд лично проектира и ушива сватбената ѝ рокля, която пристига в САЩ с куриер на борда на свръхзвуковия самолет „Конкорд“.
През 2015 г. майката на Каролайн умира и Лагерфелд, въпреки натовареното си ежедневие, прекарва часове в съобщения, за да утеши племенницата си. Днес братята на Каролайн живеят обикновен живот – единият е шофьор на камион, а другият – държавен изпълнител в Тексас. „Ние сме просто обикновени хора. Гордеем се с чичо си, но сме скромни. Повечето хора тук дори не знаят кой е Лагерфелд“, казва тя. Уилкокс отказва да разкрие дали е получила писмо за оспорване на завещанието, но е категорична, че няма да предявява претенции. „Той беше изключително щедър и мил. Човек, какъвто се ражда веднъж на век.“
Тя споделя, че в последните си години Лагерфелд често ѝ е пращал снимки на Шупет, а тя му отвръщала със снимки на своето куче, кръстоска между чихуахуа и корги. „Снимката на моето куче Попи на дивана изглежда доста по-различно от тази на Шупет върху копринена възглавница“, шегува се тя.
Друг куриоз около Шупет е нейната дигитална история. Официалният ѝ профил в Instagram (@choupetteofficiel) е създаден през август 2019 г., шест месеца след смъртта на дизайнера. Но виртуалната ѝ слава започва много по-рано. Още през 2012 г. се появява профилът @ChoupettesDiary в Twitter със забавни, сатирични туитове от името на разглезената котка.
Странната истина е, че тези профили нямат нищо общо с Лагерфелд или екипа му. Тяхна създателка е Ашли Чудин, тогава 23-годишна служителка в Ню Йорк, без никакви връзки в модата. Вдъхновена от интервю на дизайнера, тя решава да създаде сатиричен образ на високомерна котка от висшата мода. Профилът става толкова популярен, че екипът на Лагерфелд се свързва с нея само за да разбере коя е, но никога не ѝ забранява да използва снимки. „Изграждах бранда им напълно безплатно, защо да ме спират?“, казва Ашли.
Чудин успява да спечели малко пари от реклами, но по-важното е, че този проект отваря вратите за кариерата ѝ в дигиталния маркетинг. Когато Лагерфелд умира, тя публикува трогателно съобщение от името на Шупет. Проблемите обаче започват, когато агентът Берюлие и бавачката Франсоаз решават да поемат пълния контрол над марката и създават официалния профил. Двете страни не постигат споразумение и на Ашли е забранено да използва официални снимки, което съсипва нейния канал. „Беше сърцераздирателно, сякаш ми отнеха гласа“, споделя тя. Въпреки това тя остава горда, че е била сред пионерите на инфлуенсърството с домашни любимци.
Парадоксът е, че през всичките тези години, прекарани в писане от името на Шупет, Ашли Чудин и нейната муза така и никога не се срещат на живо.
