П роучване, финансирано от НАСА, документира как космическите пътувания влияят върху състоянието на човешкия мозък, съобщи Ройтерс.
Астронавтите, които са участвали в мисии до Международната космическа станция (МКС) или с космическите совалки на НАСА в продължение на най-малко шест месеца, са имали значително разширени мозъчни вентрикули.
Мозъчните вентрикули са кухини в главния мозък, които съдържат гръбначно-мозъчна течност. Тази безцветна и водниста течност предпазва мозъка от внезапни удари и премахва отпадъчните вещества.
Експертите сканираха мозъците на 30 астронавти и установиха, че пълното възстановяване на вентрикулите след такива пътувания отнема три години. Това означава, че този интервал е наложителен между провеждането на по-дългите космически мисии.
Осем от участниците в проучването са били в мисии на космически совалки за около две седмици. Осемнадесет са били на мисии на МКС за около шест месеца, а четирима – за около година.
Обемът на мозъчните вентрикули сред астронавтите, участвали в по-кратки мисии, е минимално променен или съвсем същият. Уголемяването се наблюдава при астронавтите след мисии, продължили шест или повече месеца.
Няма обаче разлика в обема между тези, които са прекарали минималните шест месеца в космоса и онези, които са летели в продължение на една година. Фактът, че разширяването не се е влошило след шестте месеца, е добра новина с оглед на бъдещите мисии до Марс, при които е възможно астронавтите да прекарат две години в микрогравитация по време на пътуването.
Условията на микрогравитацията предизвикват и други физиологични ефекти поради намаленото физическо натоварване върху човешкото тяло. Това включва костна и мускулна атрофия, сърдечно-съдови промени, проблеми със системата за баланс във вътрешността на ушите, както и синдром, засягащ очите. Проблем е и повишената опасност от развиване на раково заболяване поради излагането на слънчева радиация, което се превръща в по-опасен фактор, колкото повече астронавтите се отдалечават от Земята.
