- От юни насам в аржентинска Патагония са загинали над 300 малки южни гладки кита, значително над предишния рекорд от 113 през 2012 г.
- Проби потвърждават бактерията Erysipelothrix rhusiopathiae като причина за инфекцията, но учените не знаят защо тази година тя е довела до толкова масова смъртност; възможни фактори са чайките, промените в околната среда и самият патоген.
- Изследователите проучват разпространението на бактерията и рисковете за екосистемата и хората, които също могат да се заразят при контакт през кожни рани. Не е ясно как загубата ще се отрази на популацията на китовете.
Hundreds of whale calves have mysteriously died in Patagonia — and scientists are racing to find out why https://t.co/cqFG7CawrJ
— Del (@tsar49) October 14, 2026
От юни насам в аржентинска Патагония са загинали над 300 малки южни гладки кита (Eubalaena australis), масова смъртност, която учените определят като „изключителна“. Предварителните данни вече значително надхвърлят предишния годишен рекорд от 2012 г., когато са загинали 113 малки южни гладки кита, най-високият брой, регистриран някога за този вид както на местно, така и на световно равнище.
Сега учените бързат да установят точната причина за безпрецедентната смъртност.
Лабораторните анализи на проби от животни, загинали тази година, са дали положителен резултат за патогенната бактерия Erysipelothrix rhusiopathiae, съобщиха пред Live Science екологичните власти в провинция Чубут. Бактерията е открита за първи път при малки южни гладки китове през 2013 г., но учените не знаят какво се е променило тази година, за да доведе до инфекция с толкова мащабни последици.
Изследователите казват, че трябва бързо да намерят отговора, за да разберат по-добре променящите се заплахи за вида, рисковете за цялата екосистема и хората, както и какви мерки могат да бъдат предприети за справяне с проблема.
„Борбата между живите организми и патогените е постоянна“, заяви пред Live Science Карла Фиорито, изследователка в Центъра за изследване на морските системи (CESIMAR), която по-рано е установила наличието на бактерията при гладки китове. „Но щом това се случва сега, трябва да е настъпила промяна в равновесието между причинителя, гостоприемника и околната среда“, каза Фиорито.
Над 300 мъртви китове по бреговете на Патагония
- Безпрецедентен брой загинали
Първите мъртви малки китове били открити по плажовете на полуостров Валдес през юни, в началото на размножителния сезон, който продължава до декември. Полуостровът се намира в провинция Чубут, на крайбрежието на Северна Патагония.
В обичайна година смъртността сред малките китове достига 20-30% от родените през даден сезон по различни причини, включително инфекции. Загубите тази година обаче вече далеч надхвърлят тези стойности.
През септември при преброяване, проведено от Лабораторията за морски бозайници към CESIMAR, били установени 409 малки кита сред общо 1375 южни гладки кита. При вече регистрирани над 300 смъртни случая загубите представляват изключително висок дял от малките животни. Окончателните данни ще бъдат публикувани през декември от Програмата за наблюдение на здравето на южните гладки китове.
Учените са ускорили обичайните изследвания, за да установят какво се различава тази година в сравнение с предишните.
„Пробите бяха изпратени за анализ по-рано от обичайното, по принцип те се изследват в края на годината, защото по-високата от нормалната смъртност буди тревога“, заяви Виктор Фрато, директор на Програмата за спасяване на местната дива природа и участник в програмата за наблюдение на китовете. „Резултатите от пробите показват, че малките са загинали от еризипел“, каза той пред Live Science.
Там са открити десетки мъртви китове
- Позната бактерия с много неизвестни
Еризипелът е бактериална инфекция, която засяга кожата. В най-тежката си форма тя може да се разпространи чрез кръвообращението и да причини системна инфекция, увреждаща жизненоважни органи и понякога водеща до смърт. При заразяване, например през рана, животните могат да развият характерни кожни лезии с ромбовидна или правоъгълна форма, причинени от изменения в кръвоносните съдове.
Бактерията, която причинява еризипела, E. rhusiopathiae, не се среща само при китовете. Тя може да бъде открита в морската среда и при голямо разнообразие от животни, включително риби, ракообразни и птици. Свинете са един от естествените ѝ резервоари.
„Това е повсеместно разпространена бактерия, която се възползва от благоприятните условия“, каза Фиорито. (Заболяването при хората, известно със същото име, е различно и се причинява от стрептококи от група А, макар че хората също могат да се заразят с форма на заболяването, причинена от E. rhusiopathiae.)
Наличието на E. rhusiopathiae не означава непременно, че животното е болно. Въпреки това около бактерията и разпространението ѝ при китовете остават много въпроси.
„Не знаем много за самата бактерия; не знаем кои серотипове се срещат при китовете, колко разпространена е сред здравите животни или други видове. Липсват и данни за околната среда“, каза Фиорито.
Малките китове са особено уязвими, защото имунната им система все още се развива, а те прекарват повече време на повърхността от възрастните животни. Така са изложени на повече нападения от чайки, които могат да пренасят инфекцията.
„Работната хипотеза е, че чайките са преносителят: кълването причинява рани по гърба, през които бактериите проникват в организма. Бактериите може вече да се намират върху кожата или да бъдат пренесени с клюна на чайка, която преди това е кълвала друг кит, заразен с еризипел“, каза Фрато.
Разследват смъртта на 356 слона в Ботсвана
- Възможната роля на чайките
Нападенията на доминикански чайки (Larus dominicanus) срещу южни гладки китове са регистрирани за първи път на полуостров Валдес през 70-те години на миналия век. Поведението започнало при малък брой птици в залива Сан Хосе в Патагония и с течение на времето зачестило, разказа пред Live Science Рикардо Бастида, морски биолог и почетен професор в Националния университет на Мар дел Плата, който изучава тези китоподобни повече от четири десетилетия.
Птиците започнали да се хранят и с трупове на изхвърлени на брега китове, добави Бастида.
Популациите на чайките са нараснали, а в региона са се появили нови колонии за размножаване благодарение на по-голямото количество храна, свързано с риболовните дейности и изхвърляния улов, отбеляза той. Нападенията обаче сами по себе си не обясняват масовата смъртност през 2026 г.: те продължават от десетилетия, а чайките са обичайна част от екосистемата.
„Работната хипотеза е, че чайките са преносителят: кълването причинява рани по гърба, през които бактериите проникват в организма“, смята Виктор Фрато, директор на Програмата за спасяване на местната дива природа и участник в програмата за наблюдение на китовете
Фрато заяви, че от чайките ще бъдат взети проби с тампони, за да се провери наличието на E. rhusiopathiae и да се оцени дали резултатите могат да помогнат за разработването на стратегия за управление на популацията им.
Диего Родригес, морски биолог в Националния университет на Мар дел Плата, заяви, че изследванията трябва да надхвърлят загиналите малки китове и да обхванат животинските видове в цялата екосистема, за да се установи къде се среща бактерията и как се разпространява.
„Много по-вероятно е масовата смъртност да е свързана с предаването на инфекцията между различни видове“, каза Родригес пред Live Science.
Над 20 кита бяха намерени мъртви в Чили
- Какво се промени тази година?
Основният въпрос пред учените е какво може да се е променило тази година, така че бактерия, която вече присъства в екосистемата, да предизвика смъртност с подобен мащаб. Експерти заявиха пред Live Science, че явлението може да е резултат от едновременното действие на няколко фактора.
„Бактерията е присъствала и преди, но тази година е причинила широко разпространена инфекция, което прави случая необичаен“, заяви пред Live Science Мариано Коскарела, изследовател в Лабораторията за морски бозайници към CESIMAR. „Голяма крачка напред е, че вече имаме сравнително ясна представа какво е причинило заболяването, но не знаем какво се е променило.“
Един от факторите може да е околната среда. Промените в температурата, солеността и pH на водата или в количеството на валежите биха могли да повлияят на условията, при които възниква инфекцията. Възможно е да са настъпили и промени в наличността на храна, които да се отразят на физическото състояние на майките и на уязвимостта на малките им.
Друга възможност е самият патоген да се е променил, например чрез появата или по-широкото разпространение на по-вирулентен щам или на различен серотип, каза Фиорито.
Явлението Ел Ниньо също може да играе роля, като променя океанографските условия и наличността на храна, макар че изследователите посочват, че няма достатъчно доказателства за връзка между него и масовата смъртност.
Все още е твърде рано да се определи какво въздействие ще има тази загуба върху популацията на южните гладки китове. Родригес предположи, че смъртта на толкова голям дял от малките, родени през един размножителен сезон, може да има последици за числеността на популацията.
„На този етап е много рисковано да се правят прогнози за бъдещето, но е ясно, че малките, родени живи през тази година, на практика няма да присъстват в данните за възрастните животни от бъдещите поколения“, каза той.
Коскарела е по-предпазлив в оценката си. Южните гладки китове живеят изключително дълго, а малките представляват само част от популацията. Затова един сезон с необичайно висока смъртност не означава непременно, че популацията ще започне да намалява, обясни той.
„Тревожно би било, ако се повторят два, три или четири подобни епизода“, отбеляза Коскарела.
Случаят има и последици за общественото здраве. Фиорито посочи, че еризипелът може да зарази хората, обикновено през кожни рани. Труповете на китовете също могат да представляват риск за всеки, който влиза в контакт с тях, както и морската вода за хората, които плуват в района.
