В ъпреки че Големият адронен колайдер (ускорител на частици) в ЦЕРН е официално открит през 2008г., идеята за неговото построяване идва много по-рано.
Първоначалният план за проекта се ражда през 1984г.
Първият тест с ускорителя, който е най-големият и мощен в света, се случва на 10 септември 2008г.
Благодарение на Големия адронен колайдер в ЦЕРН физиката достигна до такъв прогрес, който трудно би бил възможен без наличието на подобен ускорител на частици.
Какво обаче представлява Големият адронен колайдер, намиращ се край швейцарския град Женева, и как функционира той?
Ускорителят на частици в ЦЕРН – Европейската агенция за ядрени изследвания, може да се определи като една същинска машина на времето.
Защо?
Големият адронен колайдер служи за ускоряване на насрещни снопове протони и други частици, като се опитва да пресъздаде онова, което се е случило в самото начало на нашата Вселена – Големия взрив.
Целта на експериментите, които се провеждат в ускорителя на частици, е да се проследи какво се случва при сблъсъка на частиците, което би могло да даде отговори на въпросите за това как всъщност е възникнала Вселената.
Големият адронен колайдер се състои от 27-километрова тръба във формата на пръстен, в която частиците в условията на космическия вакуум се ускоряват до скорост, близка до тази на светлината (300 000 м/с).
Средата в ускорителя е изключително деликатна. Изпълнена е със стотици хиляди електромагнити, изградени от специални бобини, които оперират в условия на свръхпроводимост без съпротива и загуба на енергия.
За да бъде възможно съществуването на такъв вид среда, електромагнитите се охлаждат до температури от -271,3 градуса по Целзий – по ниски от тези в открития космос.
Поради тази причина колайдерът е свързан с цяла система от охладители, пълни с течен хелий.
Процесът обаче не свършва тук.
Частиците, които трябва да се сблъскат, са толкова малки, че шансовете пътищата им да се пресекат се равняват на тези да изстреляте две игли една срещу друга от 10км разстояние и те да се срещнат по средата на пътя.
Освен пресъздаване на процесите, протичали по време на и след Големия взрив, функцията на Големия адронен колайдер е да послужи за откриването на нови субатомни частици.
Субатомните частици могат да бъдат елементарни или съставни частици, по-малки от атома.
Без съмнение един от най-големите успехи, постигнати благодарение на ускорителя на частици в ЦЕРН, е експерименталното доказателство за съществуването на частицата Хигс бозон от 2013г.
Хигс бозонът е масивна скаларна елементарна частица.
Съществуването на Хигс бозона е торетично е предсказано от Питър Хигс, и независимо от Франсоа Англер, в рамките на познатия Стандартен модел (основен модел във физиката на елементарните частици).
След експерименталното ѝ регистриране Хигс и Англер получават Нобелова награда за физика.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
