З аконите на ЕС изискват от интернет сайтовете да получават съгласието на потребителите, да събират и обработват данните им. Затова са и големите прозорци с уведомления, когато посещаваме сайт за първи път.
Повечето хора изобщо не четат описанието, но в зависимост от сайта, някои споделят колко партньора обработват данните им. В някои случаи те са десетки и дори стотици.
В интернет изобилства от т.нар. брокери на данни. Това са фирми, които събират всякаква информация за потребителите и я продават на рекламодатели с цел те да могат да насочат рекламите си към най-подходящите хора.
В зависимост от региона, практиката е напълно разрешена или пък строго регулирана. В ЕС тя е обект на няколко закона и регулации, които дават възможност на потребителите да изискват от въпросните брокери да изтриват информацията за тях и да не я събират повторно. Иронично, това става след като запазят известна информация, за да знаят, да не я копират отново.
Google съветва как да се пазим от телефонни измами
Интернет обаче има и своята "тъмна" страна. Хакери също събират данни за потребители. Най-често като атакуват брокери и ИТ фирми и се опитват да откраднат базите данни. Също така обаче могат да събират данни и чрез фишинг кампании, онлайн измами, фалшиви сайтове и други подобни тактики.
Още през 2010 г. тогавашният изпълнителен директор на Google Ерик Шмид казва: "Ако имате нещо, което не искате никой да узнае, може би е най-добре да не го правите". Той го казва в контекст на поверителността в интернет и как човек може да запази неприкосновеност на информацията си.
Хакери атакуваха напълно изолирани компютри
Затова от години експертите призовават и постоянно напомнят на хората да да внимателни какво правят в интернет и да практикуват т.нар. дигитална хигиена. Това е комплект добри практики, които подобряват нивото на защита и намаляват потенциалните слаби точки и проблеми, които може да се породят от неизбежен проблем с хакери. Всеки потребител на интернет вече е станал жертва на поне един или два хакерски пробива, макар и да не го осъзнава.
Колкото повече услуги и платформи използваме, толкова по-голям е рискът за пробив. Въпросът не е "дали ще стане жертва на хакерска атака", а "колко пъти" и "какво ще вземат". Дигиталната хигиена може да намали щетите. Тя не е сложен процес, но първоначалното ѝ изграждане ще изисква малко време и именно това отказва мнозина.
Усилието обаче може да си струва, особено ако се превърне в навик и се поддържа в продължение на времето. Дигиталната хигиена включва множество стъпки.
AI доведе ерата на "дълбокото съмнение"
AI вече ще организира търсачката на Google
От създаване на добри пароли и използването им по веднъж за всеки профил, през преминаване към passkeys (ключове за достъп), мениджъри за пароли и т.н. След това е активирането на двуфакторната автентикация във всички услуги и сайтове, които я предлагат. Също и използване на криптирани връзки и чатове (повечето големи услуги вече предлагат това по подразбиране).
Следва внимателното използване и споделяне на имейли и лични данни в интернет. Личните профили в социалните мрежи могат да бъдат ограничени, така че да ги виждат само контактите, а публичната им страна може и трябва да бъде по-внимателно подбрана.
Много банки вече предлагат виртуални IBAN и карти, които да се използват при онлайн пазаруване. Те могат да се зареждат бързо и лесно с по-малки суми, така че дори и да бъдат компрометирани, основните сметки остават защитени.
Разделянето на комуникацията на няколко места също е от полза. Препоръчително е да се направи отделен имейл акаунт, който да е за регистрации в платформи, сайтове и услуги. И той да е самостоятелен от личния и особено от служебния имейл, така че дори и някоя услуга да бъде хакната, имейл адресите за комуникация няма да попаднат в архива.
Умните очила на Meta са проблем за всички
Microsoft Copilot вече може да чете, говори и мисли
Най-времеемката задача е да се извърши преглед на настройките за сигурност на всички услуги, приложения, игри и устройства, които притежаваме. Защитата често пъти не е активирана с всички възможности, тъй като при настройките по подразбиране се търси баланс между гарантирана на максимална функционалност и сигурност. Но при масовия потребител често има много функции и настройки, които той никога не използва и спокойно може да ограничи или изключи. А това означава по-малко потенциални места за пробив.
Също така интернет и технологиите се развиват, така че с времето се добавят нови възможности, които си струва да бъдат прегледани. Именно това ще отнеме малко време докато се намери подходящия баланс между строгост на настройките за защита и желаната функционалност. След това обаче е въпрос само на поддръжка и регулярни прегледи, за да е сигурно, че всичко е наред.
С навлизането на изкуствения интелект и хакерите ще имат много по-мощни ресурси на разположение. Така че всяка стъпка, колкото минимална или досадна да изглежда, може да бъде от полза за личната защита.
Все повече компании виждат AI като риск
Изкуственият интелект завзема и... четките за зъби
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
