О бичаме кучетата си и знаем, че и те ни обичат. Но понякога може да се запитаме дали наистина ни обръщат внимание - или просто чакат да изпуснем парче кашкавал.
Ново изследване показва, че кучетата са силно чувствителни към поведението на хората, дори когато става дума за нещо толкова дребно като мигането.
Проучването, публикувано в списание Royal Society Open Science, се основава на наблюдението, че честотата на мигане при кучетата се променя в зависимост от това дали човекът, когото наблюдават, мига - и, което е особено важно, дали този човек е техният стопанин.
Това е причината, поради която сте постоянно разсеяни
Това не означава, че кучето ви е усвоило изкуството на смисления зрителен контакт или че тайно общувате с него чрез „морзова азбука“ с клепачи. Резултатите обаче показват, че кучетата реагират на нещо толкова краткотрайно като мигането, особено когато то идва от човек, който е важен за тях в социално отношение.
Изследователи от Университета в Парма, Италия, са изследвали 38 кучета, макар че в крайна сметка 35 от тях са отговаряли на критериите за включване в анализа. Три били прекалено разсеяни от непознатата обстановка, за да изпълнят задачата – звучи ли ви познато?
Тези кучета не предизвикват алергии - учените промениха гените им
Учените искали да изследват мигането, защото то е „древно, автоматично физиологично поведение, което първоначално не се е развило като социален сигнал“, заяви пред ScienceAlert съавторът на изследването Елеонора Бифи.
„Мигането може да предоставя фина информация за вниманието, ангажираността или социалната привързаност“, каза Бифи.
Митове за привличането: Какво всъщност казва науката за любовта
Като се има предвид чувствителността на кучетата, екипът „смяташе за възможно те също да реагират на толкова фино движение като мигането и че тази реакция може да бъде повлияна от отношенията им с човека“, добави тя.
Кучетата гледали кратки видеоклипове с участието на трима души: техния стопанин, непозната жена и непознат мъж. Всеки видеоклип имал две версии. В едната човекът мигал на всеки три секунди. В другата той просто гледал в камерата с неутрално изражение. Много послушните кучета гледали всяка версия в продължение на 40 секунди, докато изследователите записвали поведението им.
Учени откриха неподозирана причина за „епидемията“ от късогледство
И действително, кучетата следели мигането на хората. Изследователите установили това, защото като цяло кучетата мигали значително по-често, когато гледали мигащите хора, отколкото когато наблюдавали хора с напълно неподвижен поглед.
Но най-интересното се случило, когато лицето на екрана принадлежало на човек, когото кучето познавало. Честотата на мигане на кучетата се увеличавала, когато те гледали как стопаните им мигат, докато същият ефект не се наблюдавал при непознатите хора. С други думи, не просто движението на човешките клепачи карало кучетата да мигат по-често – имало значение и кой е човекът.
Учените установили и интересна разлика между половете: кучетата мигали по-често, когато наблюдавали как стопанките им мигат, отколкото при гледане на някой от непознатите хора или на стопаните си мъже.
Изследователите подчертават, че този резултат трябва да се приема предпазливо, тъй като проучването не е било замислено така, че да разграничи пола на стопанина от фактори като историята на грижите за кучето или естеството на връзката между човека и животното.
Как науката обяснява любовта от пръв поглед?
Така че кучетата мигат ли в отговор като малък кучешки знак на привързаност? Възможно е. Но учените все още не са готови да направят такъв извод.
„[Проучването] предполага, че комуникацията между кучета и хора може да включва не само очевидни сигнали като вокализации, пози или посока на погледа, но и много малки движения на лицето, които обикновено не забелязваме“, обясни Бифи.
Мигането има очевидна физиологична функция – поддържа повърхността на окото влажна и защитена – но учените все повече се интересуват дали то може да предоставя и информация за вниманието, възбудата или социалните отношения.
Има и интересни предишни наблюдения. По-ранни изследвания са установили, че кучетата мигат по-често, когато им бъдат показани други мигащи кучета, а други проучвания предполагат, че кучетата могат да синхронизират мигането си с това на хората по време на взаимодействие на живо.
Смята се, че поведенческата синхронизация при кучетата може да действа като своеобразно „социално лепило“, което помага за укрепването на отношенията между познати индивиди. Установено е, че котките и други примати също придават психологическо значение на мигането.
Този експеримент обаче донякъде охлади идеята, че кучетата буквално синхронизират мигането си с нашето.
Изследователите търсили случаи, при които кучешко мигане се случва в рамките на 1,5 секунди след човешко мигане. От общо 96 случая на мигане при кучетата 57,3% попаднали в този интервал. Този резултат обаче не се различавал статистически значимо от случайността.
С други думи, кучетата мигали по-често, когато хората им мигали, но не го правели надеждно в синхрон с тях.
Според изследователите увеличената честота на мигане показва, че кучетата очевидно обръщат внимание на движенията на очите на познатия човек. Все още обаче не е ясно дали собственото им мигане представлява някакъв вид автоматично имитиране или е част от по-широк социален процес.
Тъй като кучетата са наблюдавали предварително записани видеоклипове, а не са взаимодействали с човек на живо, експериментът е бил лишен от обратната връзка в реално време, която може да е необходима за истинска поведенческа синхронизация.
Изследването поражда още много въпроси: „Вече знаем, че наблюдаването на мигането на стопанина може да повлияе на това колко често кучетата мигат, но все още не знаем какво означава тази промяна“, заяви Бифи.
„Дали мигането предоставя обратна връзка за вниманието или ангажираността? Свързано ли е с отпуснато или ненапрегнато взаимодействие? И влияе ли взаимното мигане върху готовността на кучето да се приближи, да поддържа контакт или да продължи взаимодействието?“, добави тя.
Отговорите на тези въпроси ще изискват съчетаването на подробен анализ на поведението с измервания на погледа, степента на възбуда и физиологичното състояние.
Тези резултати допълват научните изследвания, които показват, че кучетата са изключително внимателни наблюдатели на хората и се адаптират към нас по различни начини.
