Р азчупването на метеорит, паднал на Земята от Марс, донесе неочаквано съкровище. Хвърлени дълбоко в скален фрагмент, учените откриха няколко зрънца гранат – минерал, който никога досега не е бил откриван в марсиански проби.
Тази миниатюрна прашинка повдига огромни въпроси. На Земята гранатът често се формира при условия, включващи интензивна топлина, налягане или химически изменения. Подходящият набор от условия за образуването на гранат обаче никога не е бил идентифициран на Марс. Така че този метеорит, който се съхранява в колекцията на Кралския музей на Онтарио, има какво да обяснява.
Дали гранатът в него се е образувал на Марс? Ако е така, какъв процес го е създал и кога? А ако не е, откъде е дошъл и как е попаднал на Марс?
„Това откритие ще разшири познанията ни за геоложките процеси, които са възможни на тази планета. Този нов тип скала, съдържаща гранат, може да ни даде улики за това как Марс се е променил в хода на своята история, както и нов поглед към древните среди, които биха могли да формират граната и свързаните с него минерали“, казва планетарният геолог Таня Кизовски от университета „Брок“ в Канада.
Когато мислим за гранати, обикновено си представяме формата на минерала, която е високо ценена заради дълбокия си, кръвночервен нюанс. Марсианската версия обаче изобщо не изглежда така.
Както много други минерали, гранатът невинаги изглежда по начина, по който очакваме. По-специално, една богата на желязо форма на гранат, известна като андрадит, често има жълтеникаво-зеленикав цвят, който е много подобен на други минерали, често срещани в метеоритите, и не се набива на очи по същия начин. Поради тази причина изследователите едва не пропуснали откритието си.
„Този малък участък от метеорита изглеждаше наистина интересен, а химическият състав беше малко странен. Първоначално предположихме, че това е минерал, наречен пироксен, който е много разпространен, но след това решихме да погледнем втори път“, споделя Кизовски.
Последващите анализи потвърдили, че минералът е андрадит. Само няколко зрънца били открити в миниатюрен скален фрагмент с размери приблизително 0,8 на 0.5 милиметра – по-малък от маково семе.
Метеоритът, наречен NWA 8171, вече е обект на засилен интерес от страна на планетарните учени. Той се състои от базалтова брекча – вид скала, която се образува, когато магмата се охлажда и втвърдява около други късове минерали. Съставът му е малко като на плодов кекс, където базалтът е тестото, а останалите минерални включвания са плодовете и ядките.
Между базалта и неговите включвания, NWA 8171 има какво да каже за марсианската геология – от древните магмени потоци до каквато и да е информация, заключена в зрънцата. Именно това прави откриването на гранат в NWA 8171 толкова вълнуващо, тъй като тези минерали са изключително добри разказвачи на истории.
Гранатите съхраняват отлични записи за минали геоложки процеси, запазвайки уникални моментни снимки на условията на температура и налягане, при които са се образували. Те могат да се използват и за датиране на хронологията на тези условия и често съдържат следи от други минерали, които могат да разкрият химическия състав на средата, в която са възникнали.
Изследователите все още не знаят как е изглеждала тази среда на формиране – дали е включвала необичаен вид магма, какъвто още не е открит на Марс, или процесът е бил метаморфен.
„Гранатът е класически пример за минерал, който често се среща в метаморфните скали на Земята. Процесът на метаморфизъм трансформира магмените или седиментните скали в нова форма чрез излагане на екстремна топлина, високо налягане или горещи флуиди. На Марс топлината и налягането, необходими за получаването на гранат чрез метаморфизъм, биха могли да дойдат от удар на метеорит, поразил повърхността на планетата, от магма, издигаща се в марсианската кора, или и от двете“, обяснява Кизовски.
Изследователите все още не могат да изключат и възможността гранатът да не се е образувал на Марс. Част от химическия състав на съдържащия гранат фрагмент изглежда марсиански. Но тъй като NWA 8171 е брекча, съдържаща множество видове материали, теоретично все още е възможно фрагментът да е произлязъл от друго място и да е паднал на Марс, преди да се слее с брекчата.
За да се проучи това, следващата стъпка ще бъде изследване на изотопните съотношения в минерала. Ако те са подобни на изотопните съотношения в други марсиански минерали, това ще покаже, че гранатът се е образувал там – което от своя страна ще хвърли нова светлина върху дълбоката геоложка история на Червената планета.
„Констатациите добавят поразително ново измерение към разбирането ни за геологията на Марс“, казва планетарният учен Джеймс Дарлинг от Университета в Портсмут, Обединеното кралство, „и отварят вълнуващ нов прозорец към еволюцията на нашата съседна планета“.
